Колекция от красиви мигове
/ брой: 91
* Какво е да живееш в себе си, да се затвориш във вътрешния си свят, пита авторът Радослав Чичев
* Предпочитам да се отдам на колекцията си, отколкото да живея двойствено, отвръща героинята на Мая Бежанска
В Япония съществува термин "хикикомори", който дефинира самотния човек от нашето съвремие. Неговият проблем може да се опише като страх от риска, като надценяване на потребността от сигурност. Той е настроен срещу всякакви нововъведения - далеч от сизифовските задачи, далеч от идеята, че всичко се променя, че всичко е поток на възникване и загиване. Той се страхува от онази крачка, която отключва непредвидимото.
Ето такава е нашата героиня, живееща на ръба между измислицата и реалността, между нощта и деня, между земята и небето - така режисьорката Катя Петрова представя героинята на Мая Бежанска в спектакъла си "Колекционерката", поставен на сцената на Театър 199.
А авторът на пиесата Радослав Чичев, спечелил през 2010 г. първа награда на конкурса за камерна пиеса "Славка Славова", добавя, че неговата Колекционерка пътува между реалността и съновидението, а колекцията й е създадена от неща, измислени, приели формата на истинност. Тя създава свят, в който пчелите имат свое мнение относно съществуването, а чаят от мандрагора ти помага да омагьосваш, ей така за кеф. Тя е художник, рисуващ вътрешния си светоглед. Вглежда се в себе си и се опитва да разбере коя е. Нейният вътрешен диалог е срещу един побъркан свят. Борейки се срещу него, тя създава друг, интимен свят. Изплита пашкул, в който да се скрие.
"Колекционерката" е моноспектакъл на Мая Бежанска, която обаче създава толкова обемен, вътрешно и външно пластичен образ, че усещането е за полиспектакъл, за спектакъл с много лица, много теми и много истини. Героинята й живее като страстен събирач на измислени неща и с чувство за хумор и самоирония, разкрива целия си живот и усещания, които са на ръба между черното и бялото, лъжата и истината, миналото и настоящето, реалността и въображаемото. "Превърнала съм се в мозайка, а колекцията ми е част от мен, част от вечността", казва тя. А сетне, осъзнавайки, че не може да бъде една от многото в света около нея, заявява: "Предпочитам да се отдам на колекцията си, отколкото да живея двойствено." И си изгражда свой въображаем свят, който представлява букет от спомени, прекрасни изживявания, изричани на глас мисли и започва да живее сред въображаемите срещи със семейството, което от дете й слага етикета "Малка сладка боклукчийка", мъжете, които "живеят в сънищата на жените, затова наяве ги няма никакви", със снежинките, които са "най-големи в Египет" и още много красиви мигове. Но все пак реалният свят продължава да съществува и героинята на Мая Бежанска се пита как може светът да е нормален, щом е създаден от хора без детство като Адам и Ева. И е сигурна, че докато водиш битка със себе си, покрай това трябва да се противопоставяш и срещу безумията в глобален мащаб. "Колекционерката" е и спектакъл с впечатляваща визия, носена от своеобразната "магнитна" сценография на Рин Ямамура и умело оркестриран вътрешен диалог от режисурата на Катя Петрова.