Истинската хибридна война
/ брой: 130
В последно време думата "санкции" придоби особена популярност. Ден не минава без в публичното пространство да се обсъждат поредните санкции срещу някоя държава. Санкции срещу Русия, срещу Северна Корея, срещу Иран. Последната сериозна криза в Близкия изток - тази между Катар и другите арабски държави - също роди санкции. Различното в случая е, че санкциите се налагат по недоказани обвинения и това става еднолично, без решение на ООН или друг орган за международно сътрудничество. Дали е толкова различно обаче?
Дори повърхностен поглед върху последните случаи показва, че все пак в тях има един общ знаменател - санкции се налагат на държави, които са си позволили да се отклонят от едноизмерното виждане на западната част за света и в частност САЩ. Прави впечатление също, че инициативите за мирно и добронамерено разрешаване на спорните въпроси между различните държави отстъпват все по-явно на аргументите на силата.
Санкциите винаги са били инструмент за постигане на дадена цел. Вместо обаче към тях да се прибягва чак в краен случай, след изчерпване на всички други възможности за мирно разрешение на този или онзи международен спор, в днешните геополитически реалности първо се налагат санкции и чак след това се сяда на масата за преговори. Една държава приватизира функциите на ООН и вече еднолично решава кой трябва да бъде санкциониран и кой не. Според собствените си интереси. Както показва и актуалният случай с Катар, санкциите се превърнаха в инструмент за рекет. Това със сигурност могат да потвърдят и в Москва, и в Техеран. В мелодрамата, разиграваща се в момента в Персийския залив, отново може да се види ръката на Америка - конфликтът с Катар се разгоря почти веднага след посещението на Доналд Тръмп в региона и идеите за "арабско НАТО", което да се бори с Иран.
От известно време ежедневно слушаме за "хибридната война" на Русия. Дори у нас по темата се упражняват световно неизвестни грантови анализатори, а "експертизата" им се заплаща щедро от заинтересованите страни. Наистина хибридната война съществува. Само че тя се води не с "фалшиви новини", както ни плашат. През 90-те години в резултат на санкциите, наложени на Ирак, един милион деца загинаха поради недостиг на храни или лекарства. Ако това не е война, кое ли е? Вероятно и този цинизъм може да бъде опакован като "борба за човешки права/демокрация/ценности" от хора с правилна мотивация. Но нека си го кажем - в момента санкциите, независимо дали срещу Русия или Катар, са част от хибридната война на САЩ срещу всеки, който държи на правото сам да определя политиката си.