Позиция
Заслужи си "Златния скункс"
Как нане Стоичко отсече клонестата върба с щъркелите, щото му взели капата
/ брой: 121
Спомняте ли си разказа на Елин Пелин за оня Вуте, дето си заврял главата в меча дупка, мечката го докопала и го дърпа навътре, съселяните го хванали за краката и го дърпат навън и накрая го измъкнали, но я нямало главата. И започнал хубав шопски спор: "Вуте имаше ли глава, или нямаше глава". Накрая отишли при Вутевица като най-осведомена да разреши спора. И тя отсекла: "Лани му купувахме капа, начи е имал глава".
Железният критерий на Вутевица е трудно приложим за повечето от нашите най-първи политици, доколкото малцина от тях сме ги виждали с капи. Един от тези гологлавци, в някакъв смисъл земляк на героя на Елин Пелин, напоследък ги натвори едни, дето подсещат за друг Елинпелинов разказ - "Нане Стоичковата върба". В двора на нане Стоичко имало огромна клонеста върба, където гнездели 12 щъркелови фамилии. Един ден един от щъркелите грабнал капата от главата на нане Стоичко и я отнесъл в гнездото си. Ядосал се стопанинът, грабнал брадвата и пата-кюта отсякъл върбата, та да си вземе капата. А и за урок на щъркелите да се отучат от такива фриволности.
Та и нашият човек с чисто твърдоглавие и инат си науми, че несправедливо са му отнели правото да води бащина дружина, докато той само временно - за някакви си 10 години - по волята на народа е носил тежкото бреме на президент на държавата. Ината и твърдоглавието му не можаха да сломят нито именити интелектуалци, допринесли през годините за съхраняването и разширяването на влиянието в обществото на въпросната дружина; нито гласът на разума на редовия неин член; нито изследванията и заключенията на политолози, социални антрополози и специализирани агенции, чиято работа е именно да изследват обществените нагласи и тенденции, произтичащи от определени политически действия. Подсказваха му директно и индиректно, че не върви, след като си бил първият човек в държавата, да слизаш на нивото на вътрешнопартийни интриги и междуособици. Напомняха му неблагополучния опит на неговия предшественик Петър Стоянов да оглави и изведе от колапса СДС. Болната му амбиция не успя да сломи дори такава светла личност като Стефан Данаилов, играл решаваща обединителна роля в кризисни за партията моменти. Големият артист пренебрегна личните си проблеми, превъзмогна болестта си и го покани в дома си в опит да се избегне едно политическо братоубийство. Но не би.
В резултат: отрязан бе пътят към Брюксел на признатия като компетентен досегашен български евродепутат - Калфин; отнето бе едно евродепутатско място от партията, която изстреля на президентския пост нашия герой, на тепсия беше поднесен бонус на ГЕРБ в неистовия стремеж на лидера й към властта.
Няма как цялата тази ситуация да не ме подсети за една история отпреди трийсетина години. Имаше тогава един известен журналист, главен редактор на в."Антени" и председател на СБЖ, Веселин Йосифов. Той принадлежеше към т.нар. вътрешен кръг на Тодор Живков - видни интелектуалци, с които първият ни партиен и държавен ръководител си пиеше сутрешното кафе и от които, между другото, научаваше вицовете за себе си. Та някой подшушнал на Живков, че Весо Кучето (такъв му беше прякорът) се обзавел с млада любовница. И при поредното кафепиене Тодор Живков го подкачил: "Какво чувам, Йосифов, завъртял си любов на стари години, а?" Йосифов не загубил присъствие на духа и светкавично отговорил: "Другарю Живков, никога не е късно човек да стане за резил".
Оказа се, че наистина никога не е късно човек да се орезили и съвсем основателно да заслужи подигравателната награда на "Господари на ефира" - "Златен скункс". Е, в понеделник нашият човек си получи скункса.