15 Ноември 2024петък02:00 ч.

На фокус

Защо инвеститорите бягат

Законодателният хаос и лошият бизнес климат дават път на Гинка

/ брой: 63

автор:Евгени Гаврилов

visibility 2327

Скандалите около сделката с "ЧЕЗ груп" освен всичко друго постави и един фундаментален въпрос - защо инвеститорите си тръгват от България. И докато изреждането на ползите от инвестиционната дейност е относително лесна задача, една от основните характеристики на чуждите инвестиции е, че те са "страхливи" и при появата на рискове около тях, просто изчезват.
Значителният икономически растеж в България, очакването за предстоящото присъединяване към ЕС, както и нарасналият интерес към развиващите се пазари в световен мащаб безспорно бяха сред факторите, които превърнаха страната в благоприятна инвестиционна дестинация в началото на века. Към благоприятстващите инвестиционни фактори може да се добави и  успехът на валутния борд, и относително стабилната фискалната политика. Всичко това доведе до главоломно нарастване на преките чуждестранни инвестиции. Този процес на акумулиране на капитал в страната обаче беше прекъснат от финансовата криза в САЩ преди десет години. Значението на преките чужди инвестиции за България, страна с отворена икономика, с ниско ниво на доходи, е изключително високо.

Недостатък

Чуждите инвеститори се връщат, възкликна миналата седмица министърът на икономиката Емил Караниколов. Въпросът е обаче какво ги отблъсна, че сега отново ги чакаме с нетърпение. Макроикономическите фактори обикновено се явяват като съвсем логично обяснение на проблема. Зависимостта на българската икономика от състоянието на еврозоната се засили след присъединяването на страната към ЕС, а изострянето на дълговата криза, от своя страна, рязко понижи перспективите за растеж на задлъжнелите страни членки. Негативният ефект върху българската икономика съвсем очаквано не закъсня. БВП се сви с 5,5% през 2009 г., а последващият темп на възстановяване се оказа крайно бавен, за да скачаме от радост през последните години при ръст от 4%. Постепенно макроикономическата обстановка в страната се нормализира, чуждите инвестиции отново поеха към   развиващите се пазари, но сякаш съзнателно заобикалят България.
Оказва се, че големият недостатък на нашата страна продължава да бъде лошата институционалната среда, която така и не се подобри след членството ни в Евросъюза. Тази среда може да се каже, че най-много зависи от втръсналата ни от обсъждане съдебна система и от качеството на законодателството, което определя  условията за правеното на бизнес.
България, общо взето, не мръдва в глобалните класации за конкурентоспособности и се движи обикновено между 50 и 60 място. По отношение на качеството на институционалната среда страната ни е извън първата стотица и се нарежда до страни като Перу и Колумбия. При подготовката на тези класации се вземат под внимание както защитата на правата на собственост, които са крайно необходими за инвестициите, така и регулаторната рамка в страната, структурата и размера на държавните разходи и много други фактори, при които страната сериозно изостава от лидерите в класациите. Включва се и оценка за нивото на корупцията в държавния сектор, която оказва изключително голяма тежест върху инвеститорите. Според различни анализи влошаването на индекса на корупция води до намаляване на дела на инвестициите от БВП с 2,9% , което в случая на България се равнява на близо 2,3 млрд. лв.

Безредие от промени

Нестабилност и непредвидимост на българския правен ред поради многобройни, чести и нерядко хаотични промени в нормативните актове. Това е основният извод от поредното изследване на "Юридически барометър", за което "Дума" вече писа. Според него близо 70% от приетите  закони са променени повече от веднъж за 6 месеца. Лидери в това отношение са Данъчно осигурителният процесуален кодекс, с 6 изменения и допълнения (т.е. средно веднъж месечно) и Законът за съдебната власт, Законът за местните данъци и такси и Законът за Комисията по финансов надзор, с по 5 изменения и допълнения. През периода юли-декември 2017 г. са обнародвани 64 закона, или средно между 10 и 11 закона месечно. От тях: 5 нови, 46 закона за изменение и допълнение (ЗИД) и 13 ратификации, допълни още Вълчев.
Тенденция е чрез законите за изменение и допълнение да се правят изменения и допълнения в други закони, които нямат нищо общо с предмета на основната промяна. Например Законът за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, с който са изменени и Законът за държавния служител, и Законът за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, с чиито преходни и заключителни разпоредби се въвеждат съществени, при това несвързани с основния закон за изменение и допълнение промени в Закона за енергетиката, очерта той. Според екипа на "Юридически барометър" отново са налице примери за закони, изменени, още преди да влязат в сила. Пример: новият Закон за концесиите, 1 допълнение, преди да влезе в сила, и е променен още 2 пъти за първите 2 месеца от действието си.
Преди време правителството се опита да открие топлата вода. То обсъжда специален анализ за пречките за нарастване на инвестициите у нас. В анализа бяха определени 10 проблемни области пред инвеститорите у нас. До края на януари 2016 г. трябва да са готови законодателни и административни мерки за преодоляване на пречките, се казва в съобщението на правителството.

Инфраструктура

Присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура - електричество, газ и вода, е най-големият проблем за инвеститорите у нас. Разходите за това са големи, сроковете не се спазват, а нужният брой документи, за да се вържеш към мрежата на монополистите, е огромен, жалват се предприемачите. Веднага след този проблем се нарежда изваждането на разрешително за строеж. Тук отново инвеститорите се сблъскват с броя процедури и тяхното изпълнение. Допълнително неудобство е различната практика в отделните общини по прилагането на Закона за устройство на територията, както и високите такси в общините, към които има инвеститорски интерес.
Бизнесът се оплаква още и от несъгласуваността на административните процедури, свързани с реализацията на инвестиционните им намерения. Предоставянето на услугите от централната и местната администрация се бави, сочи още анализът на правителството. Често променящото се законодателство бе посочено като четвърта пречка пред инвеститорите. Те се оплакват още и от липсата на пътища, а там, където ги има, те са в лошо състояние. Другият проблем е свързан с намирането на кадри. Липсата на специалисти в търсени от бизнеса области и лошо качество на професионалното образование също е пречка за инвеститорите. Ниска ефективност на правната рамка за решаване на спорове също спъва инвестициите в България. Административните процедури във връзка с международния стокообмен и съпътстващите разходи при внос и износ пък са големи. За да бъдат отстранени пречките пред инвеститорите, трябваше да бъдат създадени  работни групи, които да излязат с конкретни решения. Срокът за това изтече преди година, но на практика нищо не се случи. Затова при подобни условия идва времето на инвеститори като Гинка.


"Сосиете женерал" също обяви преди дни, че се изтегля от Източна Европа

Пикът е през 2008 г.

В периода 1996-2014 г. преките чуждестранни инвестиции в България възлизат на 43.7млрд. евро. В условията на хиперинфлация и криза в реалния сектор между 1996 и 1999 г. те бяха незначителни. Чуждестранните инвестиции надхвърлиха 1 млрд. евро едва след стабилизирането на икономиката през 2000 г. За две години, между 2000 и 2003 г., те  се удвоиха. Интересът към България като инвестиционна дестинация достига своя пик в периода 2006-2008 г., като тогава са направени над 50% от  всички преки чуждестранни инвестиции за целия период  1996-2014 г. От 2010-2014 г. чуждите инвестиции възлизат на малко над 1 млрд. евро годишно, твърдят от Индъстри уоч.
Интересът на инвеститорите към страната ни е минимален от 2009 г. насам. Структурата на паричните потоци пък сочи, че голяма част от т.нар. преки чужди инвестиции на практика са български, като парите минават през офшорни компании, най-вече от Холандия. Предприемачите все по-малко гледат на страната ни като на дългосрочна инвестиционна цел, показват данните на БНБ. Причината е, че инвестициите са предимно в дялов капитал и в т.нар. друг капитал, в който влизат кредитите, отпуснати от чужди компании на българските им дружества, като по този начин се формира вътрешна задлъжнялост.


 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ