Заблудата, костюмирана като истина

"Слабостта на ума и (обърнете внимание) характерът на много ученици и зрели хора зависят от това, че те всичко знаят как да е и нищо - както трябва."

Адолф Дистерверг (1790-1866), немски педагог

Най-релефната тема изпод перото на Джордж Оруел (псевдоним на Ерик Блеър, 1903-1950 г.) в "1984" не е всевиждащият Голям брат, а е за контрола върху наложеното изопачаване на езика, особено във формата "нов говор". Думите приемат преобърнати смисли; думите, отразяващи неодобрени идеи, се елиминират, а самата човешка мисъл е в тежки пранги от намаляването и опростяването на речниковия фонд. Това е опит за изкривяване на възприемането на реалността посредством манипулиране на информацията.

Но този трик сам по себе си не би успял да надуе фанфарите на триумфа за дресьорите на познавателния процес, ако свободният интелектуален обмен със страниците на неподправената история не е напъхан във Фарадеева клетка. Както отново в "1984" пише Джордж Оруел: "Който контролира миналото, контролира бъдещето: който контролира настоящето, контролира миналото."

Манипулацията и контролът 

върху информационните потоци в настоящето създават времена, когато всичко може да бъде смятано за истина.

Един от изпитаните прийоми за затулване на истината е посредством елиминирането на парчета от цялостната информационна мозайка. Изразителен пример за подобна операция е темата за "използването на химическо оръжие от официалните власти в Сирия", а от малко повече от година - т.нар. случай "Скрипал". По-късно клониран и посредством "казуса Гебрев".

Но информационните и дезинформационните пропагандни акции на тема "Химическо оръжие" имат и своята не толкова отдавнашна предистория.

През декември 1983 г. администрацията на тогавашния президент на Съединените американски щати Роналд Рейгън изпраща един "частен американски гражданин" като натоварен със специална мисия в Багдад. Това е периодът, когато симпатията на Белия дом към режима на Саддам Хюсеин е ярко изразена, тъй като за официалните власти във Вашингтон голямата заплаха е разпространението на подкрепяния от Иран шиитски фундаментализъм в района. "Частният американски гражданин" се среща в Багдад не само със Саддам Хюсеин, но и с военния министър Тарик Азиз, като и двете страни се съгласяват, че САЩ и Ирак разделят "много общи интереси".

Името на "частния американски гражданин" е Доналд Ръмсфелд, който вече в качеството си на секретар по отбраната (министър) през 2003 г. ще води войната за свалянето на вече "злия" Саддам, обявен за "чудовище". И обвинен, че притежава оръжия за масово унищожение, включително и химическо.

Междувременно в американската преса се промъква информация, че през 80-те години на миналия век администрацията на президента Роналд Рейгън изобщо не се е притеснявала от появяващата се достоверна информация, че Ирак използва химически оръжия в патовата си война с Иран. Докато официален Вашингтон публично осъжда употребата на такива оръжия, което представлява нарушение на женевски конвенции, екип от над 60 служители в Пентагона по време на Рейгъновото управление продължава да оказва разузнавателно и друг вид сътрудничество на Саддам Хюсеин.

Вестник "Ню Йорк таймс" информира през август 2002 г.: "Пентагонът не е много ужасен от иракската употреба на газ" - казва един от ветераните на екипа във военното министерство на САЩ. "Това беше просто един друг начин за убиване на хора - дали с куршум или с фосген, това не правеше никаква разлика."

Трагичната ирония върху територията на черния хумор е, че докато Съединените американски щати толерираха съществуването и дори използването на тези средства от Ирак във войната му срещу Иран, които по-късно ще станат известни като "оръжия за масово унищожение", когато Джордж Буш ги посочи като основание за американската военна интервенция, те вече не бяха разположени върху територията на Ирак - такива оръжия и програми бяха унищожени веднага след успеха на операция "Пустинна буря" - първата война на САЩ през 1991 г. срещу Саддам Хюсеин, проведена по инициатива на Джордж Буш-баща.

Концептуалното неразбиране 

и още повече - неприлагането в политическата практика от страна на гражданите на прозряното още в древните гръцки философи, че "Истината се познава в сравнението", действа като непреодолими наочници на кон. Чието предназначение е да предпазват коня да отклони своето внимание от посоката за движение, която е избрал за (и вместо) него неговият господар - за коня. Пък за българските граждани - нашенската партокрация и присъдружните й масмедии на олигархична и държавна хранилка, откъдето изскачат подсуфлираните сурогати на пасквилантите по поръчка.

Не може, пък и не трябва да се отрича, че дресьорите на мисълта са наблюдателни, и то твърде. И бързи. Веднага щом установиха, че българските граждани са с по две уши, им светна, че докато през едното ухо влиза "правилната" информация, какви ли не лоши и вредни новини могат да попаднат през другото. Ето защо моменталически за нуждите на дресираното мислене на добре дозирани порции бива разкрита мистерията как едновременно са заплашени "свободата" и "сигурността". Свободата на венецуелските граждани и сигурността на България. От един извършен трансфер на финансов актив от венецуелската държавна петролна компания и през българска банка. И през други небългарски банки преди това, но не там е фокусиран взорът на прононсираните оператори върху пултовете на сирените за национална тревога.

Тук вече се появява повод на патриотарите у нас от психодясното да ревнат едно "Ууууу!" , понеже работата със съвестното разобличаване на злостните комплотаджии срещу "свободния свят" не е изпипана докрай. Че то си е кристално ясно как би трябвало да продължи: мангизите са за закупуване на оръжие за "проруските" опълченци в Донбас. Малшанс! ... А можеше малко да се попрепише от историята на високопрофесионалната дезинформация.

В желанието си да осигури финансирането на т.нар. "контрас", борещи се срещу законното сандинистко правителство в Никарагуа, тогавашният американски президент Роналд Рейгън зад гърба на Конгреса въпреки изричния закон, че само в правомощията на американските законодатели е да разрешават сключването на сделки за износ на оръжие в чужбина за над 25 000 щатски долара, дава зелена светлина за тайна доставка на оръжие за Иран. Получените суми заминават директно в разпореждане на никарагуанските въстаници. Тогава избухва скандалът "Иран-контрас" с главен оперативен обвиняем полковник Оливър Норт.

По много от присъдружните на сегашното управление масмедии беше надута сирената на националната тревога поради "Пробива в националната сигурност на България" заради "незасечения от българските специални служби финансов трансфер до българска банка с венецуелски произход". Със задача да бъде предизвикана тревожност сред българските граждани. 

И още по-добре - паника 

Добра почва за предизборни манипулации.

Защо ли преначетените и суперкомпетентни експерти от мозъчните тръстове на психодясното не вземат да информират българската читающа и гледающа публика, че през август 2004 г. е бил проведен референдум за отстраняването на Чавес от президентския пост? Но само 42% са гласували "за", поради което е пропаднал. Откъдето светкавично се прояснява защо диригентите на националното мислене прескачат тази страница от историческата партитура. Първо, изяснява се, че конституцията на Венецуела е наистина демократична за разлика от българската, след като в нея има член, който позволява всяко лице, заемащо държавен пост, да бъде отзовано от него. При положение че са изминали две години от заемането на длъжността и поне 20% от избирателите на съответния район (местен или национален) инициират референдум, на който обикновено мнозинство (50% + 1 глас) одобри отзоваването. Като такъв референдум може да бъде организиран само веднъж по време на конкретен мандат. И второ: т.нар. "опозиция" във Венецуела е наясно, че не би могла понастоящем чрез референдум да отстрани Николас Мадуро от поста му, затова и не го инициира.

Когато активистите от управляващото мнозинство у нас говорят за социологически проучвания, платформи, кампании и други нормални елементи от изборния процес, ми се налага да ги прекъсна. Нито едно от тези неща не съществува неманипулирано в България. Тъй като всеки избор, включително и изборът за кого българският гражданин да даде своя глас, се взима на основата (когато вотът не е купен) на възприетата от него информация. При положение че тя е манипулирана, то и изборите са подложени на скрито дирижиране.

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.