15 Ноември 2024петък19:28 ч.

За педофилското отношение към народа

Чрез властта капиталът у нас си доставя финансово удоволствие с редовия българин, залъгва го с купешки приказки за стабилност и се надява той да не се интересува от това какво се случва с парите му.

/ брой: 130

автор:Юрий Борисов

visibility 2133

Във вторник предаването "Референдум" на БНТ запита гражданите дали смятат, че с промяна в конституцията трябва да се гарантира финансовата дисциплина на държавата. Поводът беше намерението на властта да въведе т.нар. фискален борд. Въпреки чувствителния процент разколебали се в края на дискусията, мнозинството зрители отговориха с "да". Остана внушението, че българите подкрепят идеите на финансовия министър.
А всъщност резултатът се получи защото това иначе смислено и полезно предаване този път формулира

абсолютно некоректен въпрос

Естествено, че хората искат финансова стабилност - пробивът в стабилността застрашава икономиката и доходите. Естествено, че трябва да бъдат подкрепени гаранции за такава стабилност и че най-сериозни те изглеждат, когато са  записани в конституцията и са защитени от промяна чрез  квалифицирано мнозинство. Цялата пропаганда на конкретното предложение обаче 

крие от гражданите планина от факти и зависимости

В трудни години една страна може да бъде относително финансово стабилна и при дефицит, по-голям от издигнатите в култ 3%. Финансово нестабилна ли е Франция с дефицит от 7%? Или Англия с 10%? Или Полша и Словакия  с 8%? Безотговорни и популисти ли са политиците на тези страни?


Не, просто в условия на криза взимат назаем от бъдещето. Става въпрос за икономически цикли, при които определена конюнктура изисква по-голям дефицит, за да не бъдат разрушени социалните системи, а в добри години се работи за балансиран бюджет и дори за излишък.
Може да се възрази, че предлаганият Пакт за стабилност се отнася за бъдещи стабилни времена. Това не е вярно, защото и сега правителството се напъва да наложи класическия дефицит от 3%.
Средноевропейският дефицит за 2010 г. е 6,4%. Защо не приемем, че днес той е нормален? И какво се крие зад процентите?
Един процент от българския брутен вътрешен продукт (БВП) е от порядъка на 700 млн. лева. Да приемем дефицит от 3% вместо от 5% например, значи да орежем разходи за 1,4 млрд лева. Откъде ще ги орежем? Естествено от здравеопазването, образованието, социалната политика, трудовите доходи и пенсиите. И защо? Това е необходимо само на хора с фикс идеи, които искат да впечатлят... не знам кого. За сметка на социалните системи, стандарта на хората, държавните инвестиции в икономиката.
И нека да не плашат с европейски санкции. Ако такива бяха на дневен ред, в преобладаващата си част Европа би трябвало да се самонаказва всеки ден.
Друг показател, запътил се към конституцията - бюджетните разходи да не бъдат повече от 37% от БВП. А защо за миналата година в Унгария този процент беше 50, в Чехия - 46, в Полша - 44?  Популисти ли са управляващите там? Авантюристи ли са? Малоумни ли са? Даваме ли си сметка за каква разлика става дума?
7% от нашия БВП са от порядъка на 5 млрд лева. Но понеже сме по-умни, по-дисциплинирани и по-отговорни от унгарците, чехите и поляците, ще се въздържим да изхарчим тези милиарди. В името на стабилност, при която маса семейства са спрели да купуват лекарства, други пестят от учебни пособия за децата си, държавата не се разплаща с фирми, болници фалират, безработицата е над 12%, обезверените безработни са стотици хиляди, спрени са огромен брой научни изследвания, ВУЗ-овете пак няма да могат да си платят отоплението, няма пари за нови български филми...

Но има стабилност! Почти като в Екваториална Гвинея

Няколко години преди кризата Екваториална Гвинея правеше  бюджетен излишък от 51%, при 30% безработица и пълна мизерия на огромна част от своето население. Това беше най-стабилната във финансово отношение страна. Нямаше сила, която да я разклати финансово.
Нашите пазарни талибани там трябваше да се упражняват. Да се вихрят на воля и да гърмят по света на какви чудеса са  способни.
Днес могат да си спестят пътуването до Екваториална Гвинея, защото на тамошните политици нещо им стана, обхвана ги популизъм, налегна ги безотговорност и абсолютно авантюристично взеха, че се отказаха от световния си рекорд и по един срамен начин допуснаха дефицит.
Подобен е проблемът с публичния дълг. Защо Дянков иска да задължи следващи правителства с публичен дълг до 40%? Откъде го измисли? Изискването на Маастрихт е 60%.  За миналата година в Белгия този показател е 97%,  в Германия - 83%, в Австрия - 72%. Защо ли? Техните политици какви са? Популисти, некадърници, авантюристи?

Какво всъщност крият Дянков и антуражът му?

Разчитайки, че гражданите нямат информация, пък и не се забелязва особен напън статистиката да бъде впрегната в публични дискусии, те крият, че редица финансово стабилни страни имат съвсем други макроикономически параметри. И в тези страни се орязват социални разходи и социални придобивки, но политиците им внимават да не пренавият пружината. Защото силните и без друго протести ще станат непоносими за икономиката. А и никой няма да ги търпи на власт, захласнат по макроикономическите им съждения.
Темата за Пакта за финансова стабилност поставя цял куп въпроси, които много старателно се избягват и от управляващи, и от бизнес акулите у нас.
Защо българската производителност на труда, съответно нашият БВП на глава от населението, представляват една трета от средноевропейските, а минималната работна заплата е десет пъти по-ниска?
Защо в Черна гора например средната работна заплата е с 35% по-висока от българската, при положение че нашият БВП на глава от населението е доста по-висок и безработицата ни е по-ниска?

Къде са парите? И как се разпределят между труда и капитала?

Нямало пари! Добре, къде са парите, които българският гражданин произвежда? И как се разпределят?
Произведената добавена стойност в едно общество се разделя между труда и капитала. Някой интересува ли се у нас в какви пропорции се извършва това разпределение и каква е динамиката му през годините? 
Посочените несъответствия имат само едно обяснение - трудът в България получава много по-малък дял, отколкото труда в Европа.
За 2010 г. един от трите мобилни оператора отчете 50% норма на печалба. Дали в утвърдените европейски демокрации някое предприятие може да си позволи (по-скоро да му позволят) такава норма на печалба?
У нас лихвата по ипотечните кредити е над 9%, а масово нивата в Европейския съюз са от 3 до 6%. България е четвърта в класацията по скъпи жилищни наеми. Дали това ни подсказва нещо за отношенията "труд - капитал"?
Защо у нас съотношението между преки и косвени данъци е 1:4, докато средноевропейското е 1:1? Много просто - защото българските управляващи се стремят да пълнят хазната по най-лесния начин - с ДДС, събирано от огромното мнозинство на бедните. По-комфортно е някак си да прибереш стотинките на бедния, когато си купува хляб и кисело мляко, отколкото пачките на богатия, когато си внася печалбата в банката. Стига да ти се удава омайването на хората със сладки приказки за стабилност, за да не разсъждават върху "данъчната справедливост".
А докога данъкът върху доходите ще бъде регресивен? С други думи,

защо и докога колкото по-малко получаваш, толкова по-голям процент ще даваш

като данък доход и за осигуровки? Очевидно е: при съществуващия таван за осигурителен доход,  ако получаваш 2000 или по-малко лева, за данъци и осигуровки плащаш 24.5 %, при 4000 лева процентът ти пада на 17.2 %. При още по-голям доход -  още по-малък данък (в процентно изражение). Който не вярва, да смята.
Следва  въпросът за екзотично ниския данък печалба. Неговият размер не доведе нито до изсветляване на икономиката, нито до подобряване на условията и заплащане на труда, нито до ново иновативно поведение на фирмите. Можем да продължим с дивидентите, с хазарта, с още куп други въпроси...

И цялата тази враждебна към народа данъчна политика да бъде увековечена с Пакт за стабилност?

И да се променя с квалифицирано мнозинство от 160 народни представители.  Ами, казват, ако има консенсус сред депутатите, какъв е проблемът да се промени? В това въпросче, зададено с наивна експертност, е заровена най-голямата глупост. Лицемерие е да предполагаш консенсус между управляващи и опозиция по данъчна политика. Глупост е да допускаш, че опозицията ще помогне на управляващите да извършат промени в данъците, с които властта се надява да укрепи своята сила.
Цялото днешно официално пропагандно отношение към народа е педофилско. Какво прави педофилът? Доставя си удоволствие с малолетно същество срещу някаква залъгалка. Я бонбон, я  някой лев, я някое обещание. Като разчита, че то не разбира за какво става дума.
Чрез властта капиталът у нас си доставя финансово удоволствие с народа, залъгва го с купешки приказки за стабилност, професионализъм, европеизъм и антипопулизъм. И се надява никога да не заподозре, нито да се поинтересува какво всъщност се случва с парите му.
А с поне част от тези пари тарикатите на разни отворени общества, либералностратегически центрове и прочее творения на пазарния фундаментализъм са готови да поддържат това сладко и доходоносно неведение.

Цитат:
Министър Дянков, вместо да коригира финансовата си политика, съсипваща всички социални системи, тръгнал да "връзва" бъдещите правителства

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 242

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 210

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 271

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ