За надеждата

Първи май е особен ден. Единственият, в който протест и празник вървят ръка за ръка.
Протестираме срещу ярките социални несправедливости и празнуваме солидарността между хората, които се хранят от своя честен труд.
На Първи май по улиците и площадите сме заедно хора, които имаме общи ценности и общи надежди.
Ние смятаме за аморално и обидно огромното социално разслоение. В България то наистина е огромно. Ще припомня, в черната класация на света на първо място е Намибия, на последно - Швеция. Ние сме в компанията на африкански и латиноамерикански държави. Пред нас няма друга европейска страна. Първи сме, рекордьори сме! Както сме рекордьори, общо взето, във всички черни класации - от производителност и доходи до сърдечни съдови заболявания.
Ние сме против държава, която се оттегля от всички основни процеси. Днес нашата държава не се интересува от производство, от износ, от конкурентоспособността на икономиката ни. Тя е загърбила здравеопазването и социалната защита. Тя се отнася презрително към образованието и науката - към всичко, което действително може да ни постави на пътя на догонващото развитие.
Имаме и общи мечти, и общи надежди. Левите хора на всички времена и на всички континенти са били и са непоправими оптимисти. Ние знаем, че един друг, по-добър, по-справедлив свят, е възможен. За него мечтаем и за него се борим. Левите хора винаги са събирали в сърцата си и гнева, и вярата.
И в името на своята вяра празнуваме. Трябва да празнуваме. Честит празник!