За кого е тигровата клетка?

Навсякъде политиците са едни и същи. Те обещават да построят мост, дори когато няма река.
Никита С. Хрушчов (1894-1971), генерален секретар на ЦК на КПСС (1953-1964)

1939 година. Френските колонизатори в Югоизточна Азия обогатяват пейзажа в близост до бреговете на Виетнам с нови елементи - т.нар. тигрови клетки. Представляват конструкции от кръстосани дебели бамбукови пръти, в които въоръжените "мисионери" на "хуманната европейска цивилизация" затварят своите политически противници. Като "политически противници" френските колонизатори категоризират всички виетнамски патриоти, независимо от възраст, пол, религия, занятие; които просто са активни участници в съпротивата срещу наложеното от Франция колониално господство и ограбване на тяхната родина.
"Тигровите клетки" наподобяват по форма клетките за птици. Но за разлика от тях не предоставят изобщо толкова свободно пространство на своя затворник, колкото относително има спрямо размера й за една птица в нейната клетка.
С наименованието си "тигровите клетки" са се сдобили вследствие на своя произход. В Югоизточна Азия те са били използвани още преди столетия, като в тях са били държани заловени тигри, за да бъдат разкарвани от собствениците им по различни панаири, като развличат тълпата. Естествено, срещу заплащане, макар и скромно.
Но нали европейската цивилизация в своето колониално приложение е по-напреднала в областта на "високите технологии", дори когато става въпрос за методи за изтезания, френските специалисти по разпити на арестувани находчиво изобретяват ново приложение на "тигровите клетки".
С размери около 1,50 на 2,70 м, но с височина далеко по-малка от обикновен човешки ръст, те възпрепятстват затворника да стои прав, като му позволяват да се движи вътре в ограниченото пространство само пълзешком или в друга поза със свито тяло. Идеален инструмент за физически и психологически тормоз с цел изтръгване на необходимите признания.
Френските колонизатори използват първоначално "тигровите клетки" за изтезания във Френска Гвиана. В "тигрови клетки" и японците през Втората световна война държат американски, английски, холандски, австралийски и новозеландски военнопленници. Модерната практика за инквизиции става световноизвестна десетилетия по-късно чрез филма "Папилион", в главните роли са Стив Маккуин и Дъстин Хофман.
Понеже са държава, която не е натрупала исторически опит като колониална империя, Съединените американски щати при бойните си действия срещу Виетконг през 60-те години на миналия век възприемат наготово опита на французите в използването на "тигровите клетки".
През 1971 г. департаментът на военноморските сили на Съединените щати сключва договор с компанията "Раймънд, Морисън, Кнутсън-Браун Руут & Джоунс", за да построят нови "тигрови клетки", дори със значително по-малки размери от първоначалните, използвани от френските колонизатори както в Френска Гвиана, така и във Виетнам. Трагичният парадокс е, че средствата за построяване на американския вариант на "тигрови клетки" са осигурени от данъкоплатците на Съединените щати по програмата "Храна и мир". Но никак не е случайно съвпадение, че като част от т.нар. строителен консорциум фирмата "Браун & Руут" по-късно е подизпълнител на печално известната компания "Халибъртън", която построява "изолационните клетки" в американската база "Гуантанамо", Куба, за затворници от Афганистан и Ирак.
Има купища доказателства, че инквизициите със сигурност са били съществена част от политиката на Съединените американски щати по време на военните им действия в Югоизточна Азия през 60-те и 70-те години на ХХ век. Също както по време на войната на САЩ в Ирак във Виетнам американското правителство защищаваше тезата, че затворниците - макар и арестувани по политически причини - всъщност са "криминални затворници" и върху тях не се разпростира Женевската конвенция.
Колкото и внимателно да е била цензурирана индиректно информацията, идваща от Виетнам по време на войната, водена от трите рода войски на армията на Съединените американски щати, макар и много трудно, но откъслечни сведения достигат до американското антивоенно движение и демократичната общественост в страната - противници на войната.
През 1970 г. тогавашният президент Ричард Никсън изпраща делегация от десетима конгресмени във Виетнам, за да се запознаят как върви процесът на "умиротворяване". Но тяхната визита в Южен Виетнам има за цел да представи мисията им като "неутрална" загриженост и за лицата, намиращи се в затворите както в Южен, така и в Северен Виетнам. По този начин да получат разрешение от властите в Ханой да инспектират условията, при които са държани американските пилоти, свалени от военновъздушните сили на Социалистическа република Виетнам по време на бомбардировките над мирни обекти: жилищни квартали в столицата на Северен Виетнам, електроцентрали, язовирни стени, диги срещу наводнения, фабрики и заводи.
Том Харкин, по това време сътрудник на групата от американски конгресмени на посещение в Южен Виетнам, убеждава двама от членовете на групата да проверят информацията за извършване на изтезания и на затваряне на арестанти в "тигрови клетки". За целта наемат самолет, който да ги транспортира до острова Кон Сон, на около 200 мили от крайбрежието. По пътя към него Франк Уолтън - американският специалист по затворите, описва Кон Сон като приличащ на "възстановителен лагер за бой скаути" - най-големият затвор в "свободния свят".
Съвсем друга картина откриват американските конгресмени след кацането на самолета в Кон Сон. Като използват карта, която им е начертана от бивш затворник в "тигрова клетка", членовете на инспектиращата група се отклоняват от планирания маршрут и се упътват по алеята между двете основни затворнически сгради. Успяват да открият малката, трудно забележима вратичка. Чул шума отвън, пазачът вътре отваря.
"Лицата на затворниците в "тигровите клетки", разположени под нивото на повърхността, са все още издълбани неизличимо в съзнанието ми: мъжът с три отрязани пръста, мъжът (очакващ скорошната си смърт) от провинция Куанг Три, чийто череп беше разсечен; и будисткият монах от Хюе, който непрекъснато говореше за репресиите срещу будистите. Спомням си зловонието от диария и откритите рани, където оковите се впиваха в краката на затворниците. Всички те молеха за малко вода" - спомня си Том Харкин, после сенатор в Конгреса на Съединените американски щати от щата Айова.
Фотографиите, които той заснема в подземието с "тигровите клетки", са отпечатани в сп. "Лайф" (17 юли 1970 г.). Международните протести принуждават американското правителство да нареди прехвърлянето на 180 мъже и 300 жени от "тигровите клетки". Някои са изпратени в други затвори, други са настанени в психиатрии за лечение.
Една от бившите затворнички в "тигрова клетка" е Тису Ти Тао. Арестувана на 16 години, понеже отказала да приветства националното знаме. В затвора Тао е пребивана с палка по главата. После главата й е заключена между два метални пръта. Давена е с вода, наливана насилствено в устата й. Провесвана е да виси над земята. После, на 20 ноември 1968 г., тя е прехвърлена в щаб-квартирата на националната полиция в Южен Виетнам. Там тя отново е пребивана и изтезавана с електричество. Губи разсъдъка си, не може да спи изобщо повече от петнадесет дена, като си въобразява, че е дресирано куче, което може да се храни само с хляб и мляко. Понеже не ги е получавала, тя отказва да яде и отслабва толкова много, че дори няма сили да говори. Когато подухва вятър, тя иска да лети.
По-късно, през 1969 г., Тао е прехвърлена в "тигрова клетка" в Кон Сон. Тя престоява там повече от година, а после е прехвърлена в клиниката за душевно болни в Биен Хоа. Няколко дена е окачена на желязна кука. Гръбначният й стълб е повреден от това мъчение и тя все още носи около врата си поддържащо приспособление.
Все пак Тису Ти Тао оцелява, като успява да запази зрението си. Но не такава е съдбата на Ба Сау - най-възрастната затворничка в "тигрова клетка" на остров Кон Сон. Тя е ослепена от сода каустик, хвърлена върху затворниците като "дисциплинарна мярка".
За половин век оттогава нищо по принцип не се е променило в Съединените американски щати - "маяка на демокрацията". Понастоящем съществува правова основа за прилагане на изтезания спрямо лица, за които съществува "основателно съмнение", че са заподозрени в тероризъм. Което "съмнение" не е било предварително преценено от съдебен състав дали е основателно.

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.