За Кърджали и националните предатели

Някои смятат политиката за проста работа: правиш първи копки, режеш ленти и лискаш менчета. Паметта се изчерпва със спомените за вчерашното мачле, плановете за бъдещето са свързани със самопоканване за участие в сутрешна говорилня на N-ската телевизия. С две дежурни и единствени теми: какви магистрали ви построих и какъв некадърник е Станишев. И понеже държим да сме в крак с времето, напоследък гастролираме със същия спектакъл в социалната мрежа.
Темата "Станишев" напоследък се обогати: вече не само некадърник, но и национален предател. Защото в едно интервю на въпрос за Украйна заявил: "Изведнъж се появява политически субект, който се ръководи извън България от друг център, и се прави референдум по подобна тема в Кърджалийска област. Ние мислим ли за тези последици?"
Ами да мислят, на които им се удава да не заспиват с мисълта за вчерашното мачле и не се събуждат с мерака за перчене по телевизията. И макар във "Винету" да не пише що е софизъм, на нас ни идва отвътре да изопачаваме и извъртаме. И прочелият "Винету" започва да пита: "Каква е разликата между Кърджали и другите български градове, кой външен субект би могъл да ни го вземе, кой си позволява да дели българите по етнически принцип" и т.н. - все неща, за които няма и намек в думите на Станишев. И за гарнитура се размахва заплашително пръст, че се "играе с най-големите страхове на българите". Странно! Няма и 4 години бяхме много по-безгрижни, когато небезизвестните братя Юзеирови бяха тръгнали да създават партия "ОТОМАН" и пророкуваха, че след 50 години на територията на България може и да няма българи, а турци, цигани и македонци. Тогава, през април 2010 г., същият човек изкара журналистите виновни и обяви за първоаприлска шега идеята на братята да прекръщават с турски имена някои български градове. Само че ние помним най-вече с кого вчера сме ритали мачле, а не какви сме ги говорили, как тогава не ни е пукало кой е национален предател. А сега е друго, сега Станишев си "играе с най-големите страхове на българите".
    Може поради предубеденост и лична неприязън да тълкуваш както дявола евангелието думите на политическия си опонент, но защо не се вслушаш и не се опиташ да проумееш какво каза преди 3 месеца твоят приятел и бивш твой министър, историкът Божидар Димитров - че в речта си в Кешан турският премиер "включи в исторически турска Тракия територии в съвременните граници на съседни държави". Че неоосманистката доктрина, която е настолно четиво на Ердоган, създадена от външния му министър Давутоглу, "предвижда връщането на Турция в икономически, културен и духовен смисъл върху бившите й територии на Балканите". Че "възстановяването на турското влияние означава подкрепа не само за турските, но и за мюсюлманските малцинства в околните страни. Турция трябва да е не само административен, но и духовен ръководител".
И сякаш никой не вижда - в Пазарджик осъдени едни 13 мюфтии, някой си Ефрем Моллов се пъне да обърне Родопите в "Помак", игото на Вазов отдавна го пратиха "под присъствието", чужеземци превърнаха Батак в мит, други искат агитация на турски... Пак според Божидар Димитров, "програмата на неоосманизма се захранва от бюджет от 1,8 млрд. По нея се издават книги, вървят турски сериали по всички телевизии... Това е модерен начин за възстановяване на империята". И за да стане ясен дори на читателите на "Винету" подтекстът на думите на Станишев какви последици трябва да имаме едно наум, да им припомним и предупреждението на Б. Димитров: "Ако не беше турската република Кипър, никой нямаше да се плаши от турска република Тракия". Забележете, той не ограничава като Станишев темата до Кърджалийска област, а издига теоретичната (засега) опция за "турска република Тракия".
    Добре е, когато раздаваш присъди кой "си играе с най-големите страхове на българите" и кой е национален предател, да не ограничаваш кръга до "вечно заподозрения", а да се вслушаш поне в предупрежденията на своите приятели и бивши членове на кабинета ти. Другото - нека не реагираме първосигнално и се опитаме да разсъждаваме по-многопластово и с повече историзъм. Но това май е мисия невъзможна.