В училище вече облъчват с глупости децата ни

    Неотдавнашната моя статия в ДУМА "Униформа в умовете" е предизвикала отклик у читател, който допълва написаното от мене, че едностранчивата представа за т.нар. комунистическо минало е плод на "къртовския труд на политици, политолози, журналисти, всевъзможни фондове и фондации, моделирали през последния четвърт век униформени мозъци у цяло едно поколение". "Пропуснали сте в този списък и училището, пише читателят, представил се с инициалите М.В. И разказва: "10-годишната ми внучка скоро ми сподели, че учителката им разказала как по време на комунизма хората в България са гладували. Казах на детето, че веднага след войната наистина е имало недоимък, основни хранителни продукти са били купувани в ограничени количества срещу купони, но така е било и в други страни в първите години след 1945 г., след това нещата са се нормализирали. Да попита баща си и майка си, т.е. следващото поколение, гладували ли са".
Тази наша задочна "преписка" стана преди още да бъдат оповестени новите учебни програми на Меглена Кунева за българското училище, и се видя, че те са изцяло антикомунистически и пълни единствено с теми за "престъпленията на комунизма". 
    Няма да натрапвам на "демократите" цитати от партийните пропагандатори на БКП. Но какво е постигнала България за три и половина десетилетия "комунистическа диктатура" те могат да прочетат в знаменитата френска енциклопедия "Larousse", в изданието й от 1979 г., стр. 236:
"Преди Втората световна война България въобще не е била докосната от модерния живот. Тя е била страна, живееща главно от селското стопанство и чиито ресурси не са били използвани. След 1947 г. тя предприема икономическото си развитие върху социалистически основи в рамките на петгодишни планове и с помощта на СССР.
    Селското стопанство остава важен сектор в икономиката. Земята е одържавена или се обработва от големи земеделски кооперативи, обхващащи едно или повече села. Това е улеснило увеличаването на добивите, благодарение на механизацията и употребата на торове. Освен това развитието на напояването, особено в Дунавската равнина, е позволило разширяването на обработваемите площи. Покрай пшеницата и царевицата се увеличава отглеждането на слънчоглед, захарно цвекло, тютюн, памук, домати и рози, предназначени отчасти за износ. Планините остават овцевъдни райони.

    Забележително е индустриалното развитие

То се основава главно върху изграждането на пътната мрежа и разработването на подземните богатства. Лигнитните въглища и хидроенергията са главните местни енергийни източници, допълвани от вноса на течни горива. Залежите от олово, цинк, магнезии и главно мед са основа за развитието на металургията, а железните залежи край Кремиковци подхранват стоманодобива (2,5 млн. тона стомана). Химията (петрохимията в Бургас) и текстилната промишленост (разпръсната в селските райони или концентрирана в модерни комбинати) са другите два главни клона на развитие. Това индустриално развитие почива върху обмена със страните от Източна Европа и по-специално със СССР. И още,  благоустрояването на Черноморското крайбрежие, съобразно широка програма от 1955 г., позволява развитието на туризма, с летовници както от източен, така и от западен произход, което носи допълнителен ресурс".
    През изминалия след 1989 г. над четвърт век сколасахме да продадем Кремиковци за 1 лев, разтурихме ТКЗС и ДЗС; химическа промишленост и стоманодобив вече почти няма; текстилната промишленост е сведена кажи-речи до наемане на местна работна ръка за притежавани от чужденци шивашки цехове; "ползата от файдата" от експлоатираните от чужди компании златни, оловни, цинкови и т.н. рудници е обект едва ли не на най-строго пазена държавна тайна (вероятно поради липсата на такава полза). Тютюнът гние в мазетата на производителите. "Повечето от захарните заводи, които станаха собственост на лица със знакови имена по време на приватизацията през 90-те години, вече са затворени, други поддържат малки цехове само за захарни изделия", пишат в сериозно изследване "Горчивият вкус на сладкия бизнес" екип от автори и обясняват причините за "свиването на този процъфтяващ в миналото сектор на българския бизнес".
След като поради чиста идеологическа налудничавост беше ликвидирано модерното ни селско стопанство, описано в "Larousse", наскоро една ресорна министърка призова за окрупняване на обработваемите земи като предварително задължително условие за развитие на аграрния сектор и възстановяване на конкурентоспособността му.

"Добрутро, Марийке!"

    "...тя предприема икономическото си развитие върху социалистически основи в рамките на 5-годишни планове и с помощта на СССР". Абе, тия в "Larousse" да не са внедрени комунистически агенти?! Другояче мисли истинският патриот, какъвто беше един от слушателите на най-популярното в продължение на две десетилетия радиопредаване "Разговор с вас" на Божана Димитрова. Спомням си го (било е в еуфорията веднага след 10 ноември 1989 г.) как се включи на живо - ехиден и тържествуващ: "Няма, няма, свърши вече тая Тодор Живков да разцелува Брежнев и оня да прати веднага танкера с нефта, който дори не стига до Бургас, а продължава директно за реекспорт". Ех, как прекрасно би било сега Плевнелиев да разцелува Обама (поне за възторжени усмивки, прегръдки и прочие нежности президента ни го бива) и американският му ортак да ни прати нещо за реекспорт, каквото и да е, може и ГМО-та, ние не сме капризни! Дежурното позорящо и измислено обвинение е, че комунистическите ни ръководители са искали да станем 16-а република на СССР. Та нима цялата ни външна политика днес, с главни действащи лица сегашния ресорен министър и самия президент, не е верноподаническа декларация на

кандидати за статут на 51-ви щат?

Ако приемат скромен принос на автора на тези редове: като начало на движението към такъв статут би могло да послужи незабавното побратимяване на област Монтана с едноименния щат в САЩ. Евентуална братска помощ отвъд океана е далече по-реалистична перспектива от обещаното от премиера Борисов подпомагане на северозападналите ни области със средства, които ще потекат по-пълноводни от Дунава след откриването на нефт и газ в Черно море. Защото, както простодушно обясни министърката на енергетиката Теменужка Петкова, "десетилетие може да отнеме от проучване до откриване". А както още по-обезкуражаващо се произнесе управителят за България на френския "Тотал", който ще прави проучвателния сондаж в блок "Хан Аспарух": "Рискът да не намерим газ или нефт е голям". Ех, Борисов, Борисов! Защо си чел само "Винету"? Ако беше разлистил "Мъртви души" на Гогол, щеше да разбереш, че имаш литературен предшественик в лицето на помешчика Манилов, който "понякога, загледан в стълбата към двора и към езерото, разправяше колко щяло да бъде добре, ако изведнъж се прокара от къщата подземен ход или над езерото се построи мост, на който от двете страни да има дюкянчета и в тях да стоят търговци и да продават разни дребни стоки, потребни за селяните. В това време очите му ставаха извънредно сладки и лицето му вземаше най-доволен израз..." Та така и с милионите, дето ще потекат с нефта от Черноморския шелф и ще бъдат "разпределени за социални дейности". А за придобиване на доволния израз на лицето на Борисов са му достатъчни една ножица и една лента за рязане.
    Колко програми, колко концепции, колко реформи понесе образованието в България за четвърт век! Сега вече няма как да не стане чудото, щом е в ръчиците на едно "интелектуално бижу". А докато чакаме чудото да стане, в главиците на 10-годишните дечица даскалиците набиват неопровержими "истини" за глада при комунизма.