Утопия в миналото

Изследването на далечни исторически корени и генеалогични начала днес имат значение само като любопитство. Както ние в момента се интересуваме от прадедите си и предшествениците си в рода, без да смятаме, това ни прави по-умни и благородни.
Но трябва да се има предвид един основен въпрос, а той е дали същността на произхода означава качество. Има един популярен израз "бели по рождение" и той има както позитивно, така и негативно значение. Но не може да не открием една тягостна зависимост в нашето историческо битие. А това е, че колкото по-зле се чувставаме в средата на нашето съвремие днес, толкова по-упорито се вкопчваме в често пъти основателни, но в повечето случаи в умопомрачителни теории.
Ако се окаже, че сме иранци, какво от това? Променя ли този факт днешната ни способност да се справим с предизвикателствата и опасностите на ежедневието. От друга страна, не са необходими мастити познавачи и далечни разходки в миналото, за да се охарактеризира нашата типология. Достатъчно е да излезеш на улицата, да чуеш говора и фонетиката ни, начинът ни на изразяване към другите, за да разбереш до каква степен е преодоляла времето една съставна част над друга. Не можеш да кажеш, че в 15 процента сме траки, а 18 процента от същността ни е славянска. Много ясно е, че наименованието прабългари е изобретено през ХIХ век. Но това някаква отлика ли е?
Ако днес даваме качествена характеристика на едно наименование, спазвайки този принцип, трябва да заявим, че единствените римляни са румънците, защото тяхната страна е назована по този начин. Но никой в нормалния свят не възприема тази възможност като реална. Някога проф. Николай Генчев, който беше погален от Бога като талант, беше казал, че българската историография трябва да се освободи от своя провинциализъм. Това е доста удачно проникновение днес, лаконично, но в същото време е точно. Много лесно е да удивиш невежествена читалищна публика или студентска аудитория с това колко сме велики или разнообразни, храбри или изобретателни, когато няма опонент или вектор за сравнение.
В генеалогичен план не виждам като търсене да се намира онова, което да извинява съвременното ни безсилие. За да се разбере особеното и значимо място на България, трябва да знаеш поне историята на седем-осем държави и нации поне на европейския континент. Да знаеш поне няколко европейски съвременни езика, да не говорим за "старите" езици. Това, че думата "чеп" я няма в другите славянски езици, не значи, че непременно е прабългарска. В това отношение търсенето на произхода на българите като етническа сплав до голяма степен не е укорително, а поощрително. Но имам чувството, че онова превъзходство, което го нямаме днес, искаме да го намерим в миналото, а това се нарича утопия в миналото.
Никой не може да отговори днес кои са англичаните, французите, кои са испанците. Германия и Италия са изкуствено създадени държави, това не значи, че там няма нация. Нацията ли прави държавата или държавата - нацията. Истината е по средата. Национализмът се възпроизвежда. Той се стреми към държава там, където я няма. А веднъж установена държавата, тя чрез своите институции, дооформя, често пъти и насилствено, една нация. Всички съвременни нации в Европа не са еднородни по произход и облик. Но там търсенето на далечния корен още не означава някакво различие. По същия начин през 60-те години на миналия век афроамериканците започнаха да търяст своите корени, но не се върнаха в Африка и не имитираха поведението на прадедите си. Защото това бяха нови хора. Когато един апартамент е купен и ти вече си влязъл в него, това не те прави автоматично роднина на предишния собственик. Обитаването на една земя, макар и за продължително време, не е индикация за етнокултура, за езикова или манталитетна близост с предшественика, живял по тези земи. Ние се смеем на македонците, че се родеят с Александър Велики, но в същото време често пъти правим точно като тях. И често се шегувам, че това тяхно качество е най-голямото доказателство, че македонците поне в миналото са били българи.