15 Ноември 2024петък02:58 ч.

Учебници на килограм

Може ли да има неограничено количество книги по един и същ предмет, както предвижда да направи МОМН

/ брой: 57

автор:Велиана Христова

visibility 2268

Тези дни е издадена заповедта на просветния министър Сергей Игнатов, определяща легитимните учебници за всеки клас в българското училище, които ще се ползват през учебната 2011/2012 г. За годините на задължителното по Конституция образование до 16 г. одобрените от министерството учебници за I- Х клас са общо 338. Те ще бъдат разпространявани от 13 издателства, одобрени от МОМН.
Заповедта на министъра е в изпълнение на изискването на Закона за народната просвета той да одобрява със заповед учебниците, като законът постановява, че те "не може да са повече от три за един учебен предмет за всеки клас". Ограничението за три учебника влезе в сила от 2004 г. с една от  поредните поправки в закона. Дали обаче е така? Проблемът идва от това, че всеки одобрен от МОМН учебник е годен за ползване в течение на три години, пак по закон. Депутатите от вече три парламента поред не са съобразили, че поради тази подробност всеки учебник "отбива службата си" по различно време, застъпват се по-нови с по-стари учебници и това прави невъзможно изпълнението на изискването книжките по всеки предмет за всеки клас да са не повече от три. Така според заповедта на министъра от есента в IХ клас например ще се ползват 10 различни учебника по математика и още 10 по информатика, 8 по химия и опазване на околната среда, съответно по 7 по география и икономика и по физика и астрономия. В Х клас математиката също държи първенство - с 10 учебника, история и цивилизация ще се учи по 9 различни учебника, литературата - по 8, английски език - по 7, и т.н. Общото между всички тези книжа е изискването те да отговарят на няколко държавни изисквания, особено за учебните програми, постановени също със закона.   
По-големият проблем обаче са т.нар. безплатни учебници за обучението от I до VII клас, за които родителите не вадят пари, но плаща държавата, сиреч хазната. Ограничаването на педагогическите пориви на автори и издателства да обсипят училището с колкото се може повече учебници, са обясними. Свободата на "пазара на учебници" доведе дотам, че дори едно издателство можеше да издаде по 2-3 учебника по един и същи предмет, за един и същи клас, но с еднакви автори. В гимназиалния курс това създава огромни проблеми на родителите, понеже цените на комплекта учебници от VIII клас нагоре са непосилни за огромна част от населението, в много училища децата учат изобщо без учебници, понеже семействата не могат да ги купят, другаде пък един учебник се ползва от няколко деца - нещо като групови "библиотеки", понеже държавните читални станаха кът в България.
Вторият проблем продължава да бъде VIII клас, в който родителите започват да плащат за учебниците, без детето да е завършило прогимназиалната степен на обучение. В това няма никаква логика, в тази степен на обучение V, VI и VII клас би трябвало да се третират еднакво, иначе се получава необяснима разлика в отношението към учениците. Когато се въведе предвидената с Националнта стратегия за училището промяна със завършване на прогимназия в VII клас, проблемът ще се изчисти, но пак няма да стане ясно защо държавата се отнася различно към прогимназията и първата гимназиална степен до Х клас, когато и двете са задължителни по конституция. И пак по конституция - безплатни за гражданите!     
Прави впечатление, че там, където държавата плаща за издаването на учебниците - от I до VII клас, ограничаването до три книги на предмет е спазено като правило. Естествено е, защото иначе бюджетът би трябвало да си отври кесията по-широко. Почти по никой предмет бройката 3 не е надвишена, с изключение май само на I клас, където одобрените и платени от държавата учебници - Роден край са 6, по Домашен бит и техника - 5, по музика са 4, както показва заповедта на министъра. Само няколко са изключенията да се пускат по два безплатни учебника за един предмет - например по руски език в III клас, по английски и по немски по френски в V, по френски в VII.
Няма широко обсъждане за средното образование, в което родителите и учителите масово да не са изразили категорично мнение, че учебниците по всеки предмет не бива да са много. Една огромна част от обществото дори смята, че за всеки предмет трябва да има само един учебник, който да е най-добрият.
Нещото, което е напълно необяснимо от гледна точка на общественото мнение, е обявеното тези дни намерение на МОМН за новия Закон за училищното образование, който трябва най-сетне да излезе от чиновническите кабинети. Екипът на министерството възнамерявал да премахне прага "три учебника за един предмет" и да разреши книжките по всеки предмет да бъдат неограничено количество - колкото автори и издателства се явят, ще бъдат пускани в училище, стига да отговарят на държавните изисквания. В момента легитимните учебници за I-VII клас са 246. Но не можело да се ограничава конкуренцията на образователния пазар, всичко друго било едва ли не е тоталитарно. Правилно - нищо не може да се ограничава, ако средното училище се разглежда като пазар. Върху чийто гръб издателствата трупат сигурни пари особено когато плаща държавата. Защото родителят може и да не купи книга на детето си (има данни, че 38 % от учениците у нас не си купуват учебници), но държавата е длъжна да си изпълни законовите задължения до VII клас и плаща за издаване и купуване на учебниците!
Като пазар разглеждат училището вечно глаголещите из медиите експерти на Сорос и "Отворено общество". Но ако то се разглежда като място за обучение и възпитание (при това качествено), няма никакъв проблем учебникът да е един - ако при конкурса в министерството бъде избран най-добрият, най-качественият от всички кандидатстващи. Едва ли една математика с формулите й може да бъде смислено разделена по  10 различни начина в 10 учебника! Къде другаде сте видели конкурс, в който печелят трима или - още повече - неограничени количество кандидати? И никаква конкуренция при това не се нарушава. А пледирането за още повече учебници по всеки предмет е израз само на едно - на лобистки действия в полза на интересите на издатели и автори. Още по-странно е обещанието на МОМН, ако не успее до 2013 г. да издаде напълно нови учебници по вскички предмети, да пусне като начало учебни помагала вместо тях. Не знам дали се помни добре какво стана с обучението и със знанията на учениците у нас, когато през 1992 г. тогавашното просветно министерство смени по политически причини учебниците по история с помагала - т.нар. свитъци. По-добре да не си спомняме, но да кажем само че по онова време се пръкна анекдотичният израз за "турското присъствие".  
Но намеренията на МОМН навеждат и на още един, не по-малко рисков аспект. За тази година парите, дадени на МОМН за безплатните учебници от първи до VII клас, са 20-21 млн. лв. В близките предишни години за целта в бюджета се заделяха 35 млн. лв... Как държавата би могла да покрие разходите за издаването на неограничено количество безплатни учебници до VII клас? Половината бюджет на средното образование спокойно може да отиде за това, ако издателствата проявят "пазарна" активност. Т.е. няма да стане. Следователно възниква въпросът как точно новата идея на МОМН да върне "пазарните учебници" се връзва с ангажимента на държавата да осигури безплатните учебници на децата? Просто не се връзва.
Единият вариант е властта да свали надолу границата на класовете за безплатните учебници например да ги върне само до IV клас. Това едва ли е вероятно. Остава втори вариант, който изглежда по-възможен: безплатни учебници да се дават само на някои ученици, определени като социално слаби. Но понеже това пък би ограничило печалбите на издателствата поради по-малкия брой заявки, то би направило безсмислено свободното "пускане" на учебниците. Простата логика подсказва, че екипът на МОМН или не знае какво прави и приказва (дано тази надекватност не цъфне и в новия закон), или го приказва съзнателно, за да си прави пиар сред определени среди, които смята за важни. Или ще препрати "безбройните учебници по един предмет" само към гимназията, където ги плащат родителите. Или се надява, че накрая ще се забрави какво е приказвано.   

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ