Тресавището под плаващите пясъци

"Ние не можем спокойно да оставим политиката на политиците или политическата икономия на университетските професори. Самите хора трябва да мислят, защото те могат да действат самостоятелно."

Хенри Джордж (1837-1898), американски икономист

Индивидите от това съсловие на социален поведенчески типаж носят различни имена. Антон Тодоров или Тома Биков. Е, непременно и Иван Кръстев е в множеството. Или пък Георги Харизанов, Румяна Коларова... Те - трубадурите на догмата, че приоритетът на индивидуалните права е панацеята за обществото спрямо "разрухата", причинявана му в икономически и хуманитарен план от колективистичната политическа практика. С ясно и недвусмислено лепната стигма от задкулисните работодатели на трубадурите като "комунизъм".

Каквото и да е детайлно описание на страните с държавен социализъм през ХХ век в Централна и Източна Европа, неминуемо ще се сблъска с буря от възмущение от гореспоменатите индивиди и останалите им идеологически колеги, които неуморно демонстрират клонинговото си мислене, че комунизмът е "чисто зло". Както отбелязва чешкият писател Милан Кундера в знаменития си роман "Непоносимата лекост на битието": "Обаче тези, които се борят против така наречените тоталитарни режими, едва ли могат да се борят с въпроси и съмнения. На тях също са им нужни увереност и прости истини, които биха били достъпни на колкото се може по-голям брой хора и биха предизвикали колективни сълзи". Но има 

опасни факти от историята

на държавния социализъм в Съюза на съветските социалистически републики (СССР) и останалите европейски страни с това обществено-политическо устройство, които биха спукали пропагандния дирижабъл, акостиращ от телевизия в телевизия с екипажа си от трубадури за либералната демокрация като майчина утроба за индивидуалните права на гражданите.

Именно изстрелването на първия съветски спътник в Космоса на 4 октомври 1957 г. застави федералните власти в САЩ да преразгледат своите традиционни възгледи за съхранение на установените социални роли на представителите на двата пола: съпругът - хранител, а съпругата - домакиня и майка. Официален Вашингтон беше разтревожен до степен на уплаха от тази демонстрация на технологичното превъзходство на Съветския съюз, постигнато от двойната сила на интелекта на неговите граждани. Управляващата комунистическа партия дава образование на жените и шанс на талантливите измежду тях към научни изследвания.

Страхувайки се от бъдещото трайно превъзходство на СССР в надпреварата за овладяване на космическото пространство и незаобиколимите негативни последици от това за САЩ, правителството във Вашингтон приема Закон за образованието за целите на националната отбрана (National Defence Education Act, NDEA). Въпреки запазващото се настроение сред множеството американки да остават домакини и да зависят финансово от своите съпрузи, NDEA дава възможност чрез подходяща система от стипендии на талантливите девойки да изучават естествени науки и математика. През 1961 г. президентът Джон Фитцджералд Кенеди (1917-1963) подписва Указ №10980 за организиране на първата президентска комисия за изучаване на положението на жените в светлината на интересите на държавната сигурност. Комисията, възглавена от Елеонора Рузвелт, съпруга на предишния президент на САЩ (1953-1961) ген. Дуайт Айзенхауер, полага основите на официалния интерес на властите в страната към положението на жените. 

Следващото потресение за самочувствието на петдесетзвездния флаг е през 1963 г., когато Валентина Терешкова става първата жена-космонавт, като прекарва на земна орбита повече време, отколкото всички астронавти - мъже от САЩ, взети заедно. По-нататък господството на СССР и страните от Източна и Централна Европа с държавен социализъм на Олимпийските игри провокира приемането на закон, който позволява на САЩ да селектират и тренират повече спортистки, за да отнемат златните медали на "идеологическия враг".

Научните постижения 

в социалистическите страни подбуждат администрацията във Вашингтон да финансира важното изследване "Жените в съветската икономика". Ръководителят на изследователския екип посещава СССР през 1955, 1962 и 1965 г., за да изучи съветската политика за интеграция на жените в трудовата сфера в качество на образец за законодателите в Конгреса. "Безпокойството през последните години заради разхищението на способностите на жените доведе до създаването на президентска комисия за изучаване на тяхното положение, която публикува серия доклади по различни проблеми, влияещи на жените и тяхното участие в икономическия, политическия и социалния живот - се казва в началото на доклада от 1966 г. - За да използваме по-добре възможностите на нашите жени, важно е да се запознаем с чуждестранния опит за женското участие в труда. И тук съветският опит е особено интересен".

Опитите за манипулиране на историческата истина и за отъждествяването на държавния социализъм с "универсалното зло - комунизма", е неотделимо от усилията да бъдат скрити свидетелствата за това, че социалистическите експерименти през ХХ век (въпреки техния крах върху европейския континент, но не и в глобален мащаб) донесоха на жените немалко ползи. В това число платен отпуск по майчинство, система от държавни до училищни детски заведения, по-кратка и гъвкава работна седмица, безплатно висше образование, всеобщо здравеопазване и други програми, които биха позволили и на мъжете, и на жените да водят по-стабилен и наситен живот.

Паралелно във времето на тези факти, които не притежават двоичен тълкувателен смисъл, на омъжените жени в Западна Германия до 1957 г. не е позволено да започнат работа без разрешението на съпруга си. Законите, забраняващи на омъжените жени да сключват договори без съгласието на своите партньори в брака, действат в САЩ до 60-те години на миналия век. Жените в Швейцария нямат право да гласуват на конфедерално ниво до 1971 г. "При капиталистическата система жените се оказват в по-лошо положение, отколкото мъжете - пише ирландският писател Джордж Бърнард Шоу (1856-1950), - тъй като капитализмът прави от мъжа роб, а после прави жената негова робиня, тя става робиня на роба, а това е най-лошата форма на робство".

Наистина има момент, в който САЩ се оказват на крачка от общонационална програма за грижа за децата. Закон за всестранното развитие на децата, поддържан и от демократите, и от републиканците, бил приет от Конгреса през 1971 г. Той предполагал финансиране на национална мрежа от центрове за детско развитие, оказващи висококачествени услуги за образованието, лечението и изхранването на децата. Това би било принципно важна първа крачка към всеобщо социално обезпечаване на децата. Но тогавашният президент Ричард Никсън налага вето на закона и разкритикува цялата система заради "последствия, отслабващи институцията на семейството". Всъщност Никсън бил несъгласен правителството да финансира дейности, които жените в САЩ вършели дотогава безплатно.

Официалната статистика 

на Международната организация на труда (МОТ) свидетелства за различното разпределение на работната сила между страните със социалистическа и с пазарна икономика в периода преди 1989 г. През 1950 г. частта на жените между всички трудещи се в СССР съставлява 51,8%, а в Източна Европа - 40,9%; за сравнение - в Северна Америка (САЩ и Канада) този показател се равнява на 28,3%, в Западна Европа - 29,6%. Към 1975 г., обявена от ООН за Международна година на жената, жените представляват 49,7% от трудовите ресурси в Съветския съюз и 43,7% в страните от Източна Европа, докато в Северна Америка този показател е 37,4%, а в Западна Европа е 32,7%.

Тези резултати обосновават извода на МОТ: "Анализ на данните за участие на жените в икономическата дейност в СССР и социалистическите държави в Европа свидетелства, че мъжете и жените в тези страни се ползват с равни права във всички сфери на икономическия, политическия и социалния живот. Осъществяването на тези права гарантира предоставянето на жените на равни с мъжете възможности за достъп до образование и професионално обучение, а също и до работни места".

Ако една парадигма е невярна философски и обективно, а именно такава е концепцията, че до 1989 г. в социалната действителност на СССР и останалите страни в Източна и Централна Европа с държавен социализъм е господствало "повсеместното зло", както твърди компанията Антон Тодоров, Тома Биков, Иван Кръстев и сие, то никакъв социален инженерингов проект, в който крайъгълен камък е догмата за "комунистическото зло", не би могъл да даде позитивен за мнозинството от гражданите резултат. Така е, понеже тогава основата на общественото развитие е върху плаващи пясъци, под които е дълбоко тресавище. Факт, независим от блъфирането на пролибералните трубадури.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България