Табута
/ брой: 69
Похвално е неправителствени организации да търсят темите, които са табута за медиите. Някой трябва да хвърли камък в блатото на поголовното слугуване и ожълтуряване.
Дадените примери обаче будят повече тъга, отколкото надежда. Сигурно е важно да следим как живеят циганите в Катуница след "цар Киро"-вата епопея или какво се случва с препоръките след "Тановгейт". Падането на такива табута може би ще подобри обективността на медиите, но едва ли ще вдигне особено качеството на обществените дебати. Други са табутата, които превръщат българските дискусии в махленски разправии, които нямат никакво отношение към развитието на страната.
"Защо дишаме праха на страни, с които преди 20 години бяхме на едно равнище?". "Защо в по-малко произвеждащи страни средните доходи са по-големи?". "Как се разпределя принаденият продукт между труда и капитала?". "Какви ще са последиците от скапването на образованието и науката?". "Защо България е страната с най-големи социални неравенства в Европа?". Скука, скука, скука... Да, ама ако погледнем дебатите в богатите страни, може би ще разберем защо сме толкова бедни и обречени да бъдем бедни, докъдето ни виждат очите.
ДУМА не е включена в мониторинга. Казват, защото била партиен вестник. Направо да паднеш от смях, когато започнат да търсят обективност и социална отговорност от медии, зад които стоят дебели портфейли и конкретни бизнес интереси.