Светлина в тунела, или за границите на разума

Едва ли някой би казал, че това, което се случва на сирийския фронт, е необичайно. На война като на война - звучи и познато, и зловещо, и истинско. Кой с кого се бие, за какво и с какви средства, също не е странно. Все пак - война е, нищо че прилича на гражданска. Важното е, че се лее кръв, че страдат милиони хора, че насилието и погромите се вихрят неотстъпчиво в името на някаква неясна, по-скоро химерна кауза.
Пак различаваме обаче един до втръсване познат почерк - този на геополитикантството. На ненаситността. На ламтежа за световно господство. Откроява се ясно и друго, също до болка познато от минали години и десетилетия - създаването на мирови хаос, на дезинформация, на умишлено объркване на посоките.
За жалост на някои обаче доктринерството забуксува, и то осезателно. На първо място заради това, че днес светът вече е съвсем друг. Светът търси човечността и справедливостта, но пак и пак му поднасят на порции трохи от прогниващи политически манджи, остатъци от чужди охолни и самодоволни трапези, при това с настоятелните призиви да не вижда в тях огризки в твърде изпоцапаните от многократна употреба неизмити чинийки и панички. Важното е всичко да изглежда истинско! Но светът вече няма и как да повярва, особено след като не само преки свидетели на зверството с химически оръжия поясниха, но и експерти от един от най-верните сателити на Вашингтон - Израел, засега кротичко поясниха с данни от собственото си разузнаване, че убийците на деца трябва да се търсят другаде.
Истината лъсна и в друга насока. Някой даде заден ход. Съмненията, обладали сенатори и конгресмени от "най-великата световна демокрация", подсказаха на демократа Обама, че явно е объркал посоките. Че вместо да нарича законното правителство на Асад "режим", не е лошо да помисли, че той самият с пълно основание може да бъде причислен към тази категория. Как звучи само - "режимът на Обама". Е, донякъде, и в по-голяма степен би прилягало по-точно название - "международният режим на Обама, на Белия дом".
А кръвта на сирийците, и не само на тях, се лее безспир. Остава да получим само един-единствен отговор, но той очевидно ще бъде най-трудният - може ли Америка сама да се спре от поредното безумство, или светът все пак ще намери начин да я възпре? А в тунела, макар и бавно, прониква трайно светлината...