Сляпо-глуха държава
/ брой: 77
Аида ПАНИКЯН
Милиони левове налива държавата за подпомагане на хората с увреждания. Години наред. Така обществото вярва, че за хората с увреждания се дава много и премного. Стореното не бива да се отрича, но...
Какво се оказва? Тези пари не са достатъчни. Просто се "наливат" без много мисъл. Да, отпускат се медицински изделия и помощни средства, но по нашенски - "на калпак", без оглед на нуждите на конкретния човек. На един е достатъчен обикновен слухов апарат, а на друг - "умен". На един му стига обикновена сгъваема инвалидна количка, но здравословното състояние на друг изисква множество функции. И на кого какво му трябва, за да не би помощното средство, вместо да помогне, да увреди допълнително, преценява лекарят.
Ето това от десетилетия продължава да убягва на властта. Към проблемите на хората с увреждания обществото поглежда обичайно след кръгла маса, световен или европейски ден, сърцераздирателен репортаж, протест... Само че за човека с увреждане и семейството му проблемите са всяка минута. И за тези проблеми няма почивен ден или отпускарски сезон.
Наближава неколкократно отлаганата дата 1 юли, когато медицинските изделия и помощните средства ще минат към НЗОК - там, където им е мястото. И какво се оказва? Остаряла нормативната база. Дълго рекламираната промяна всъщност май не променя философията на отпускане на медицинските изделия и помощни средства, а само платеца им. Ако досега човекът с увреждане можеше да подава документи на близо 300 места, занапред ще са 28 или 29. Още десетки "дребни" препъникамъчета, които ще обръщат колата на подпомагането на хората с увреждания.
И още нещо типично по нашенски - скъпи на триците, евтини на брашното. Разумното разпределение на подпомагането, разумното рециклиране (където е възможно) на помощните средства, разумните стъпки ще спестят много средства на обществото, но и ще бъдат наистина от полза на хората с увреждания и техните семейства. И тогава няма да се твърди, че държавата е сляпа или глуха за проблемите на онези хора, които и в XXI век у нас продължават да са невидими.