Слепци с очи

Отминаха поредните избори. Скоро ще стихнат и емоциите покрай тях. Ще бъдат забравени заплахите, принудата, купуването на гласове, нарушенията, фалшификациите.
Победителите не ги съдят. Те говорят от височината на своята новопостигната недостижимост. Обикновено се обграждат с верни глашатаи, възхваляващи величието им. Използват всички средства да би случайно искрящият помпозен блясък на това величие да бъде затъмнен.
Те са суетни и не търпят чуждото мнение. Освен ако то не венцеслави господарския им манталитет. 
В световната и в нашата история най-великите умове и най-честните сърца са заставали на предно място в борбата за свобода. Свобода, каквато я вижда Ботев - национална и социална. И интелигенцията би трябвало да води тази борба.
Но не всички са там.
"Слепци с очи" казва Ботев в безсмъртната си "Елегия".
На това ослепяване сме свидетели отново днес. Роби на капитала, роби на банките, роби на чуждите интереси. 
Роби на нечии амбиции властта да бъде съсредоточена в ръцете на шепа олигарси и бизнесмени със съмнителна репутация. На нечии болни амбиции да бъде притежавана цялата власт. Заради самата власт и заради финансовите облаги, които осигурява. Авторитарно. Тоталитарно.
Роби. Има ли кой да ги поведе?
Къде е интелигенцията? И дали тя ще има куража да се хване гуша за гуша с новите господари или ще върви с тях ръка за ръка?
През последните 20 години у нас се изгради интелигенция, интегрирана с цялото си съществуване и начин на мислене към неолибералната система. Тя е основен проводник на интересите на управляващите.
Друга част съсредоточи своята дейност в професионалната сфера и заема пасивна обществена позиция.
На третата част, несъгласната, просто й бе затворена устата. Отрязан й бе достъп до средствата за масова информация и до умовете на хората.
Време е вече да се прогледне отвъд лъскавите прозорци на модерните офиси и луксозни магазини. Време е да се излезе от кафенетата. Нали знаете, робите нямат интелигенция.
Та къде е тя?
И извинявайте, ако някой се е почувствал засегнат.