След буфонадата - мъки, сълзи и пот

"Сигурен съм, че ако някой искрено се моли за моето дълголетие, това е пловдивският митрополит Николай". Този каламбур, приписан на тогавашния ни патриарх Максим, използва френският вестник "Фигаро" в кореспонденцията си за посещението на руския и всерусийски патриарх Кирил в България през април 2012 г. В контекст за евентуалните наследници на Максим и неосъществимия поради липса на възрастов ценз мерак на Николай да оглави българската църква. По аналогия бих споделил, че съм (вероятно не единствен) в някакъв смисъл опечален от неизпълненото намерение на Бойко Борисов да управлява България поне до 2030 година. Защото такава колоритна фигура, предлагаща всекидневна журналистическа дъвка на колегията, надали ше се появи скоро на българския политически хоризонт. При това в екип с такъв исполин на словото като Цветанов; или самоопределилата се като "тежка артилерия на ГЕРБ" здравна министърка Десито Атанасова, успяла за година време да изстреля в чужбина хиляди лекари и да отстреля няколко болници; или като Диана Ковачева - кукличката Барби, надянала тогата на правосъдна министърка и толкова харесала се в този си тоалет, че сама си писа шестица; или като Лоената топка - шевна машина в плямпането... хайде да не споменаваме име - нека двете се разберат помежду си коя прилича повече на Мопасановата героиня...
След дипломатическата 78-дневна скука,  лъхаща от служебния премиер Марин Райков, сега ни чака прозаичната среща с реалната политика на Пламен Орешарски. E, той нема куража на един Уинстън Чърчил, който, точно 73 години по-рано, на 13 май 1940 г., заявява пред британската Камара на общините: "Не предлагам нищо друго освен кръв, мъки, сълзи и пот". Кръв дано да няма, но че мъки, сълзи и пот ни чакат след четиригодишното триумфално рязане на ленти, е повече от сигурно. Зрелищата, театърът свършиха и с нега ще си спомняме за грандиозните постановки с един неизменен главен герой.
Представяте ли си Орешарски, този мъж, роден сякаш с костюм и вратовръзка, да сподели интимно, че у дома му трън да завъртиш, женски гащи няма да закачиш. Или да посъветва вътрешния министър да купи пържоли на кучето, "което изрови трупа на момичето". Или като своя предшественик на "Дондуков" 1 и виден кучевед да препоръча ефикасна методология за управление на поданиците - "да се държат изкъсо като куче". Показателна за липсата на фантазия у новия премиер е липсата на реакция на освиркванията, дюдюканията, исканията за оставка и нови избори още преди да е оформен кабинетът. В сходен случай - когато освиркаха Бойко в построената с височайшето Му благоволение спортна зала "Арена Армеец", той тутакси сравни неблагодарниците със "свине, които все напират към кочината си".
На Орешарски дай му да се занимава с такива досадни неща като баланси, бюджети, инвестиции, и не очаквай мъдри съвети към членовете на кабинета като: "От мечка скриване няма, нито можеш нависоко да се качиш, нито да избягаш, тя се движи с 56-57 км в час". Или подробни указания на астрономите: "Гледайте по-внимателно. Аз мисля, че няма да пропуснете и звездите, защото това, което ще направите, е да наблюдавате и влиянието им върху горите и околната среда!... Нито една звезда не трябва да бъде изпусната. Макар и след 10 години да се взриви, ядреният синтез трябва да се контролира... ако имате необходимост от още пари, за да не изпуснем някой астероид или някой взрив за след 10 години, сме готови да ви дадем целево от МОМН веднага пари, за да не изпуснем никакъв взрив на звезда при ядрения й синтез! Да сме на бойния си пост - нито астероид, нито звездичка. 10-20-30 000 допълнително ще ви ги дам, за да не пропуснем нещо в небето"... При такъв интерес и компетентност в областта на астрономията няма как да ни учуди готовността му да асфалтира и лунната пътека, ако Тройната коалиция му беше оставила в наследство резерв от 16, а не само 8 милиарда лв. Пак поради същия грях на предшествениците му той не можа да изпълни и обещанието от началото на мандата да направи средната заплата 2000 лв.
Сякаш не за Наполеон Трети, а за нашия император британският политик лорд Палмерстон е изрекъл думите: "Идеите се плодят в главата му като зайци в кафез". Бедни ми, бедни Орешарски, може ли в догматичната ти глава да хрумне слоганът "Всеки българин - картофопроизводител!", или "Всеки безработен висшист - овчар!" За цял един мандат като финансов министър ти успя да родиш единствено лафа "Да разтурваме седянката!" и съвсем несправедливо той се запомни, а десетките интелектуални проблясъци на Б.Б. светват сал за миг на небосклона, за да отстъпят място на следващия.
Орешарски бил завършил английска гимназия. Чудо голямо, кой днес не знае английски.  Докато знаменитото "конграчулейшънс дженерал" ще остане в народната памет и ще се предава от поколение на поколение. Както и корекцията на извратеното френско "bonjour" с правилното "бонжуар". Макар и деликатно, а не направо като с астрономите, Той натри носа и на езиковедите, като им подсказа правилната форма на единственото число на думата "олигарси" - "олигарс", а не "олигарх". Но те като склерозирани "феодални старци" се туткат и не преиздават Речника на книжовния български език, където по споменатия тертип да поправят грешното "влах" на правилното "влас" - от "власи" и други подобни. Така след Йосиф Висарионович Сталин, написал със собствената си ръчица труда "По въпросите на езикознанието", и малка България дава на човечеството виден политик-лингвист, популяризирал в световен мащаб нашето колоритно, макар и трудно преводимо "шменти-капели".
Пак с Неговата слабост към изящното слово може да си обясним и реакцията му на скандала в парламента между Сидеров и бившия транспортен министър Московски. "Московски дойде да ми каже какво му е казал Сидеров. Аз дори не мога да го повторя. Просто ужасно!" Каква богобоязлива личност! Да не бяха го избирали няколко години за "Мъж на годината", щяхме да помислим, че се е учил на добри обноски в пансион за благородни девици. А не като един, записан със СРС да ръси лафове от рода на: "Ебати ташака, Слави Бинев с по-висок рейтинг от Костов"; "Не малко, той (прокурор Джамбазов - бел.авт.) си е откровен педерас" и "Роман (също прокурор - бел.авт.) мое ли си го ебе Джамбазов, или не мое. Роман си е манаф малко".
Неблагодарният народ, този "лош мат'рял", взе, че го свали от сцената и го прати в публиката. Интуицията ни подсказва, че това Той няма да може да го преживее. Той е свикнал да е под светлината на прожекторите, заобиколен от пърхащи репортерки, насочени към него камери и микрофони. А сега трябва да си играе на "влез ми-излез ми" от парламентарната зала. Тая няма да я бъде, поне няма да я бъде дълго.    
 От сцената слиза един безспорен талант в клоунадите, затъмнил свои предшественици като Жорж Ганчев, Йоло Денев, Фори Светулката, отец Гелеменов... Те не можаха да направят и белите, които той успя да сътвори за по-малко от 4 години. И само поради последното ще прежалим  липсата му като несекващ източник на байганьовски зевзелъци, екзотични идеи за висшисти-овчари и ловене в движение на астероиди и звезди и, и, и какви ли още не шменти-капели, плодящи се в главата му наистина като зайци в кафез. Ще свикнем някак си без тази буфонада в очакващите ни и завещани от него години на мъки, сълзи и пот.