Септемврийската революция в Европа

От много време насам основна тема в европейските медии е "Как Европа спасява Гърция". В масовото съзнание беше наложена следната картина: гърците са мързеливи, произвеждат малко, потребяват много, живеят на кредит, трупат огромен държавен дълг. В един момент гръцката икономика става неспособна да връща борчовете и за да не фалира, европейските институции и МВФ решават да спасяват страната. На Гърция са отпуснати огромни милиардни заеми. Работливите, разумните, пестеливите помагат на изпадналите в беда мързеливци. Това го изисква солидарността. Естествено в икономически силните страни кипи негодувание - не е справедливо тарикатите гърци да живеят на гърба на отрудените германци например. Същата медийна схема се прилага за всички, които се нуждаят от помощ, за да си връщат дълговете - Испания, Италия, Ирландия...

"В тази битка, която започва, ще ви кажа кой е истинският ми противник. Той няма име, няма лице, няма партийна принадлежност, той никога няма да се кандидатира и никога няма да бъде избран. Този противник е светът на финансите", каза Франсоа Оланд по време на предизборната си кампания за президент на Франция
 

В тази морално-политическа шумотевица остава дълбоко покрит един

елементарен и нагъл грабеж

Финансови институции взимат заеми на ниска лихва, за да препродадат парите на Гърция на висока. И колкото по-закъсала е страната, толкова лихвата на отпускания заем е по-солидна. Европейската централна банка (ЕЦБ) например отпуска заеми на финансовите пазари с 1% лихва. После те дават парите на Гърция, но този път процентът е 4 и 5% за тримесечни заеми и около 12% за десетгодишни облигации. През май 2011 г. лихвите за десетгодишен период започват да надхвърлят 16,5%.
Ето и конкретен случай. През август т.г. Гърция, за да може да си погасява заемите, взима от пазарите 4 млрд. евро, като им продава тримесечни облигации. Лихвата е 4,5%. След три месеца тя ще ги върне, но ще брои едни 50 млн. евро отгоре, за да благодари за помощта. И тази пиеса се разиграва веднъж, дори два пъти месечно. Абсолютно нормално, ще каже глобалната пропагандна машина. Пазарът си е пазар. Купуваш, продаваш, печелиш.
Ние, неразбиращите, обаче питаме срещу какъв труд са изкарани тези пари. Образно казано, трудът се състои в две натискания на копчета - "приеми" и "изпрати". И кой трябва да изработи тези пари? Гърците, разбира се. И тъй като икономиката не е в растеж, тези пари ще дойдат от орязване на заплати, пенсии, социално дело, здравеопазване и прочие. 
За последните три години ЕЦБ е отпуснала на банките над един трилион евро заеми. Ето как се изразява авторитетната дясна преса: "Използването на евтините заеми на ЕЦБ (1% лихва) наистина даде на банките стимул да ги вложат в държавен дълг на Испания и Италия... и така да направят бърза печалба ("Капитал", 28.04 - 4.05.2012 г.)". Това направо си е трогателен стимул. Взимаш двадесет лева от някой, даваш ги на друг и печелиш един обяд. Ами ако смятаме двеста милиарда? Или петстотин милиарда?

Тези колосални печалби, абсолютно паразитни, от кого все пак се изкарват?

 Разбира се, от "мързеливия" гръцки, италиански и испански гражданин, който от сутрин до вечер се гъне в малкото си семейно хотелче и трепери при мисълта, че този сезон може да фалира, или от гръцкия, италианския, испанския рибар, който за шепа евро хвърля днес цял ден мрежите. Та "мързеливият" трябва да изработи тези стотици милиони евро, за да попаднат в банковата сметка на "работливите" английски, люксембургски, немски и прочие банкери, които печелят, видите ли, защото поемат страшен риск да не си получат парите. Въпреки че обичайна практика е да ги застраховат, като отделят част от кражбата, пардон, от печалбата, за съответния застраховател. И когато икономисти и политици, на които в главата, освен понятието "печалба", съществува и понятието "справедливост", предлагат ЕЦБ директно да дава пари на закъсали правителства, цялото пропагандно неолиберално войнство настръхва и надава вой: "Ама това е нарушаване на закона, на правилата, по които работи ЕЦБ!" А какво пречи тези правила да се променят? Защо е нужен посредник между централната банка и испанската държава например? Защото ако го няма, няма как с две натискания на копчета да спечелиш толкова, колкото хиляди хора биха спечелили с нормалния си производителен труд за целия си живот.

  През този месец ЕЦБ извърши революция

 На 6 септември управителният съвет на банката взе решение да изкупува директно неограничено количество държавни облигации. Естествено реакцията на финансовите среди беше повече от бурна. Най-рязък в своите коментари беше германският финансов министър Волфганг Шойбле: "Възможен е съдебен процес срещу плана на ЕЦБ за изкупуване на облигации" (по investor.bg, 13.09.2012 г.). И защо? Защото това щяло да доведе до финансиране на правителства чрез печатане на пари. В момента на прочитането на това предупреждение, пълно с гняв и негодувание, някак случайно се сещаме за онези 380 млн. евро, които Германия спечели само от лихви само от първия "спасителен" заем за Гърция, отпуснат през май 2010 г.
Интересно е да припомним думи на същия Шойбле от декември миналата година пред френския "Les Echos", казани в момент на рядка откровеност: "Безграничната алчност и стремежът към все по-високи печалби на капиталовите пазари, които съвсем не са невинни за банковата и икономическата криза, а и за последвалата криза в цели държави..."
Какъв беше ефектът от решението на ЕЦБ? Лихвите, които финансовите пазари искат от правителствата, тръгнаха надолу. Например на 13 т.м. Италия продаде три годишни облигации за 4 млрд. евро при доходност от 2,5% - най-ниската от близо две години насам. За Испания - лихвата по базовите десетгодишни испански облигации стана 5,62%, след като само преди месец и половина беше стигнала 7,64%! Зад тези проценти се крие голяма драма. Това са стотици милиони, които всяка година ще остават при испанския народ, вместо да попадат в джобовете на "спасителите". Разбира се, драмата е за последните. И прекрасен повод обикновените хора в Испания да празнуват.
Само едно решение, последвано от една пресконференция на Марио Драги,

накара спекулантите рязко да ограничат апетита си

 И изведнъж видни финансисти се плеснаха по челото и направиха заключението, че твърде е възможно ЕЦБ изобщо да не й се налага да изкупува облигации. "Заплахата, че в рамките на новата програма ЕЦБ ще изкупува неограничено количество облигации означава, че в края на краищата интервенция няма да е необходима", каза Паникос Деметриадес, управител на Централната банка на Кипър и член на управителното тяло на ЕЦБ. После пояснява: "Никой няма да посмее да спекулира срещу неограничената мощ на една централна банка".
Думата "заплаха" е много точна. Размаханият пръст е срещу всички тези, които колкото по-закъсали страни има около тях, толкова по-силно потриват ръце. Заплашени са паразитните печалби. Заплашена е огромната лакомия на спекулативния капитал.
На фона на тази заплаха започват да се случват комични неща. През лятото Испания намекна, че ще се моли за спасителна помощ от временния спасителен фонд на еврозоната. Днес тя мълчи. Министрите на финансите на държавите-членки на еврозоната я питат дали ще търси помощ, а испанският финансов министър Луис де Гиндос отговаря елегантно: "По-важно е да постигнем целите си за бюджетния дефицит и да се придържаме към програмата си за реформи, отколкото да говорим за възможно спасяване" (investor.bg, 14.09.т.г.). Казано на по-ясен език, Испания не иска по-строги ограничения, надхвърлящи стандартните препоръки на Европейската комисия. А такива по-строги ограничения, разбирай - лишения на испанския народ, неминуемо я чакат, ако позволи да я спасяват. Комичното е, че някой иска да я спасява, тя се дърпа. Комично е и заглавието на материала, от който взимаме цитата от Де Гиндос: "Засилва се натискът върху Испания да реши за спасителната помощ".
До този момент никой не е нанасял такъв удар на спекулативния капитал. На 6 септември Политиката се изправи срещу него и му каза, че няма да му бъде позволено да печели несъразмерно на гърба на народи, които изпитват огромни финансови затруднения. Каза му, че разликата от лихвите, които му помпат банковите сметки без особен труд, ще останат при същите тези народи. Обясни му, че неговото разбиране за пазар не е единствено възможното разбиране.
Революцията, която направи ЕЦБ, бе тиха, по форма - експертна, по съдържание - политическа. Толкова тиха, че мощните медии не й обърнаха никакво внимание. Или може би не искат да й обърнат. Благодарение на нея е оспорено абсолютното господство на финансовия капитал, който поне от двадесет години насам мачка всичко, което му се изпречи по пътя и превръща политиците в свои роби. Как ще продължи "канадската борба", е рано да се каже. Спекулантите едва ли ще се примирят. Какъв ще бъде техният отговор, предстои да научим.