Сатанизирането на Путин е бита карта

Алексей Навални отсече: убийството на Борис Немцов не е самодейност, "а директно става дума за Путин" и няколко други от политическото ръководство на страната, които на съвещание "слушали, постановили и решили да се възложи провеждането на шумна акция". Този Навални изглежда има частна къртица сред политическото ръководство, иначе няма как да е така подробно осведомен какви ги мътят зад стените на Кремъл. "Разкритията" си видният опозиционер, осъден на 5 години затвор за присвояване на половин милион долара от държавна компания за дървесина ("дървената мафия" явно не е български патент) публикува в сряда в блога си. Преди това писанията му не били приети в иначе критичния към Кремъл "Ехото на Москва", чиито главен редактор Алексей Венедиков отсякъл: "Този текст е боклук и не мога да повярвам, че Навални го е написал".
Факт е, че дори недружелюбните към руския президент източници се въздържаха от преки обвинения за негова съпричастност към престъплението, което самият той характеризира като "позор за Русия". И нямаше как да бъде иначе защото категоричният отговор на ключовия в такива случаи въпрос - "кой има полза от престъплението"- е, че бенефициентът не може по никакъв начин да бъда Путин. Защото убийството на Немцов е насочено срещу него. Разбира се, поводът е твърде благоприятен, за да не бъде използван в мащабната кампания за очерняне на Русия и президента й, на която сме свидетели в последните месеци и години. Нали и с оня свален "Боинг" над Украйна се опитаха да направят същото, но т.нар. разследване твърде бързичко бе заметено под дивана...
Организаторите на антируската кампания обаче явно избягват да творят "боклуци а ла Навални", затова подадоха и упорито разпространяват друга парола: "за убийството на Немцов е виновна атмосферата в Путинова Русия". Непредпазливи, не особено съобразителни са обаче тези политически метеоролози, защото прогнозата им много лесно може да възбуди нелицеприятни за тях асоциации у идейно непредубедения и по-паметлив наблюдател. И този наблюдател няма как да не попита наивно:
Как американският президент Джон Кенеди се е изхитрил да създаде такава атмосфера, та на 22 ноември 1963 г. самият той да стане нейна жертва в Далас. Явно тази атмосфера, в резултат кой знае на какви циклонни и антициклонни явления, се е задържала поне до 1968 г., когато:
- На 4 април в Мемфис е застрелян бележитият борец за расово равенство Мартин Лутър Кинг;
- Три месеца по-късно - на 6 юни, в Лос Анджелис в разгара на изборната кампания е застрелян претендентът за президентския пост от Демократическата партия, братът на Джон Кенеди - Робърт;
Атмосферата обаче я е имало още на 15 април 1865 г. , когато е убит 16-ият президент на САЩ Линкълн. Няма да се връщаме към това, защото тогава още е нямало метеорологическа служба, която да ни светне какво е било атмосферното налягане в Западното полукълбо.
Но от Америка, където политическите убийства очевидно са традиция, можем да прескочим в Европа, и то в най-уредената, най-толерантната, социално най-справедливата държава - Швеция. На 28 февруари 1986 г. в Стокхолм е застрелян Улоф Палме, несменяем премиер на страната от 1968 г. Нима и той, подобно на Джон Кенеди, в продължение на 18-годишното си премиерстване преднамерено е създавал атмосферата, довела до трагичната му гибел? И тази нетипична за страната атмосферна аномалия се е задържала поне до 2003 г., когато жертва на убийство става външният министър на Швеция Ана Линд?
    Някак лековати, твърде нагласени, съшити с бели конци, изглеждат "теориите" за "атмосферата в Путинова Русия" като обяснение за убийството на Немцов.
    Ожесточението срещу Владимир Путин и в САЩ, и в Брюксел, които превърнаха санкциите в сърцевина на взаимоотношенията с Москва (наш Плевнелиев и той припява с фалцета си) няма за първоизточник събитията в Украйна, а още по-малко повод са трагични произшествия като убийството на Немцов. Твърде удобен бе за Вашингтон и големите западни столици хоризонтът на Изток, когато Кремъл бе обитаван от: неадекватния в последното десетилетие на живота си Леонид Брежнев; неизкаралите начело на държавата дори минималния 12-месечен гаранционен срок Андропов и Черненко; тщеславния Горбачов; подпийналия веселяк Елцин. Появи се обаче Владимир Путин. Начело на великата страна застана хладнокръвен, достоен, отговорен, смел политически мъж. Огромното мнозинство от собствения му народ му вярва, подкрепя го и го следва в посрещането на предизвикателствата, пред които е изправен днешният сложен свят. И с това трябва да се свиква и да дсе действа адекватно, вместо да се сатанизира руският президент и да се хули политиката на Москва.