С 20% поскъпна малката потребителска кошница

С 20 на сто е поскъпнала на годишна база малката потребителска кошница. Това каза пред ДУМА икономистът Румен Гълъбинов. Малката кошница включва 100-те най-необходими стоки и услуги.

"През септември се наблюдава ускорено нарастване на цените. Всички сме свидетели, че крайните цени в големите търговски мрежи са нараснали с почти двуцифрени проценти за основни хранителни стоки. Освен това нарастват цените на електро- и топлоенергия", обясни пред Нова телевизия Виолета Иванова от Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ.

До 10% ръст в цените на храните до края на годината прогнозират експерти, съобщи БНР. Според допитване, проведено от консултантска компания, масово хората усещат повишение на цените - 97% от анкетираните на възраст от 18 до 64 години са усетили поскъпването най-много при храните, горивата и разходите за отопление. 78% казват, че ще ограничат потреблението си на стоки, които не са от първа необходимост, ще купуват по-малки количества или ще отложат по-големи покупки.

НСИ отчете повишаване на производствените цени през септември с 20% на годишна база. "Повечето сектори от икономиката отчитат значително повишени цени, подхранвани от нарастващото търсене на стоки и суровини. Сега има основно производствена инфлация, а догодина ще е повече в потребителските цени", прогнозира Гълъбинов. 

Експертът очаква поне 5% инфлация за 2021 г. на годишна база. Това е над прогнозите на Министерството на финансите и на международните финансови институции. Гълъбинов смята, че в края на март 2022 г. инфлацията може да се повиши до около 6%. Очаква ни висока инфлация с нисък растеж, заяви икономистът. "Ако през следващата година нивата на инфлацията са същите както сега, а растежът на икономиката не се е ускорил, ще влезем в стагфлация - когато инфлацията надхвърля реалния растеж", коментира Глъбинов.

"Всяка инфлация достига критична точка. Това е моментът, след който, независимо от увеличението на получаваните пари, хората могат да купят по-малко стоки и услуги. Хората с фиксирани доходи, работниците и служителите на заплати достигат критичната точка на инфлацията веднага след нейното започване. Държавата също достига критичната точка на инфлацията, а това е моментът, в който постъпленията от данъци и бюджета нарастват, но с тях могат да се задоволят все по-малко социални потребности", обясни икономистът.

Според Гълъбинов държавата трябва да продължи да предоставя незабавна ликвидност на засегнатите от кризата предприятия и граждани. "Нашият основен приоритет трябва да е здравето на гражданите, но заедно с това трябва да гледаме икономиката. Много е важно да се защитят работните места и жизнеспособносттта на фирмите", препоръчва експертът.