15 Ноември 2024петък21:59 ч.

"Помощникът" по време на работата от вкъщи, снимка Реxels - Анастасия Шураева

Акцент

Равенство между половете, ама друг път

Жените са склонни и на по-ниско платена работа, но 53 на сто от пенсионерките живеят в риск от бедност

/ брой: 135

автор:Аида Паникян

visibility 512

Аида ПАНИКЯН 


Когато жена крещи, нарежда, обвинява, а мъжът й смирено отговаря: "Да, скъпа! Добре, мила! Права си!", все още не означава, че жената "ръководи парада". А още по-малко става въпрос за равенство на половете. За последното може да се говори, когато жени и мъже имат еднакви права, отговорности, възможности и икономически и социални постижения във всички слоеве на обществото. И когато различните интереси, нужди и приоритети на мъжете и жените се ценят еднакво. 

Стратегии (и на ниво ЕС, и национални) за равенство между половете се пишат и публикуват периодично. Целите и задачите им много си приличат. Отделен е въпросът доколко се осъществяват. А случващото се в живота дали  и колко има нещо общо с написаното в тези документи...

Често като първа стъпка към цивилизованото разбиране за равенство на половете се приема 

правото на вот

на жените. Българките, но само омъжени, разведени или вдовици, имат право да гласуват от началото на 1938 г. Ограничението е премахнато през 1947 г. с т.нар. Димитровска конституция. За сравнение - французойките получават право да вървят към урните през април 1945 г., португалките - след Революцията на карамфилите през 1974 г., а швейцарките - през 1971 г. Финландия е първата европейска държава, в която от 1906 г. гласуват и мъжете, и жените. През 1917 г. това право имат жените в Русия, а година по-късно - и във Великобритания. 

Кариера vs семейство

Началникът винаги е под пара, снимка Реxels - Павел Данилюк

Правото на труд и еднакви заплати за една и съща позиция с еднакво образование, опит, умения, отговорности и задължения е една от най-важните крачки към равенството на половете. Само че има едно голямо "но". Дори в началото на новото хилядолетие цивилизованият свят сякаш продължава да робува на стереотипите на патриархата. И в отдавна феминизирани професии ръководните позиции се заемат предимно от мъже. 

Пандемията от КОВИД-19 промени доста неща. Едно от тях е, че наложи работата от разстояние като възможност. Днес вече е ясно, че работенето "от вкъщи" означава повече ангажименти. Особено за жените. Именно те платиха по-високата цена за ефектите от пандемията. Отчасти това се дължи на факта, че преобладават в сектори, които понесоха тежестта на пандемията. Например в здравеопазването и социалните грижи жените са 78% от заетите, в образованието - 70%, в търговията - 55%, в хотелиерството и ресторантьорството - 68%.

Време е Народното събрание да ратифицира Конвенция 190 на МОТ 

за премахване на насилието и тормоза 

в сферата на труда. Преди дни Икономическият и социален съвет изрази категорична позиция за необходимостта от предприемане на действия от Министерския съвет и Народното събрание за ратифициране на документа, независимо че у нас има отделни нормативни актове, в които се съдържат разпоредби, гарантиращи недопускането на тормоз, свързан с някои аспекти на труда. Но липсват адекватни на конвенцията определения за насилие и тормоз на работното място. А новите форми на труд в дигиталния свят (дистанционната работа, работата чрез платформи и пр.) правят проблема още по-осезаем. Към момента конвенцията е ратифицирана и е в сила за Аржентина, Еквадор, Намибия, Сомалия, Уругвай, Фиджи. Ратифицирана е, но не е в сила, за други 9 държави, сред които са Гърция и Италия (където ще влезе в сила на 30 август и на 29 октомври 2022 г.), Великобритания и Испания (където ще влезе в сила на 7 март и на 25 май 2023 г.).   

По традиция професионалното развитие на жените по-често се възпрепятства заради семейни ангажименти и грижи за зависими членове на семейство, което се отразява и върху доходите им. От друга страна, дори ръководителят да е жена, тя трудно проявява разбиране към подчинената си, дори когато се работи дистанционно: "На теб, с това често боледуващо дете, не може да се разчита да свършиш работа!" 

Парадоксално, нали?

Когато мъж казва, че си тръгва от работа, за да бъде с детето, незабавно става достоен пример за подражание и печели уважението на колегите си. Но, ако жена си тръгне от работа, за да се грижи за болното си дете, става неорганизирана, безотговорна и недостатъчно лоялна.

В началото на трудовата кариера (до 25 г.) различията в заплащането по пол са сравнително най-малки - 6,6%, но на 35-44-годишна възраст ножицата се разтваря и различията достигат 17,6%.

През 2018 г. "Евростат" отчита средно 14,1% по-ниски възнаграждения на жените при равни отговорности, задължения, образователен ценз с мъжете. Успокояващото е, че през 2015 г. тази разлика е била 16,3%.  

Жените, макар и с трудов ангажимент на пълен работен ден, поемат грижата за децата или болните членове на семейството. Това води до по-малко заработени часове, по-ниско възнаграждение и съответно - по-ниски обезщетения и по-ниски пенсии. В пенсиите разликата средно за ЕС е около 30%, а в България - около 23,7%, като пенсията на жените през 2020 г. е с близо 129 лв. по-ниска от тази на мъжете. През годините тази разлика се задълбочава, казва зам.-директорът на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Виолета Иванова. Тя подчертава, че 53 на сто от жените пенсионери живеят в риск от бедност и социално изключване.

Във властта

Първата европейска държава, постигнала паритет между жени и мъже в правителството е Швеция (1995 г.). 

В Европарламента дамското представителство през 1979 г. е 16%, а в момента - 41%. В държавата, за която се твърди, че има най-развитата демокрация - САЩ, жените в Конгреса са под 24%. Десет от 19 министерски кресла в момента в Норвегия са заети от жени. 

Към момента се смята, че 30% е приемливата граница за присъствие на жени в законодателните органи. Малко държави могат да се похвалят, че са го постигнали. България, като много други европейски държави, също е далеч от този процент. Въпреки това по немалко показатели сме по-добре от останалите европейци. 

В България първата (и единствена засега) дама министър-председател е Ренета Инджова (октомври 1994-януари 1995 г.). Цецка Цачева е първата жена председател на Народното събрание (юли 2009-14 март 2013 г.). Христина Вучева е първият финансов министър жена, а първата жена здравен министър е д-р Мими Виткова.

Изборите от 2001 г. рязко увеличиха броя на жените в Народното събрание, когато те бяха 63 (26%), в предходния парламент бяха само 27 (11%). През 2005 г. депутатките намаляха на 51 (21%). В 43-ото НС бяха 49 (около 20%), в следващото - 23,8%, а в 47-ото НС има 54 жени от 240 народни представители.

В държавната администрация през 2021 г. са заети 66 787 жени и 65 183 мъже. От тях висши държавни служители са 1619 жени и 864 мъже. 


Безработицата

Работещите мъже са повече от жените, но безработните жени са по-малко от безработните мъже. Едно от обясненията е, че жените са склонни да приемат и по-ниско платени позиции, за да осигурят препитание на семействата си. Мъжете предпочитат да "изчакат" работа с по-висока заплата. По време на пандемията 142 хиляди души са загубили работата си, но само 48 хиляди от тях са жени. В същото време най-засегнати от пандемията бяха най-младите българки. По данни на НСИ през 2021 г. коефициентът на заетост за жените (15-64 г.) е 64,2%, а за мъжете от същата възрастова група - 72%. В същото време коефициентът на безработица сред 15-64-годишните за жените е 5%, а за мъжете - 5,5%.


Заплатите

През 2019 г. разликата във възнагражденията на мъжете и жените у нас е била 14,1%, съобщиха от КНСБ. От синдиката отчетоха известно подобрение на показателя през 2020 г., когато българките са получавали средно с 12,7% по-ниски заплати от българите. Повече от половината от жените у нас работят в нископлатени сектори и получават средно между 900 и 1250 лв., което е с над 1/4 по-малко от средното възнаграждение за страната, подчертава президентът на КНСБ Пламен Димитров. 

В "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" средната заплата на жените е с 34% (с 1549 лв.) по-ниска от тази на мъжете, в "Добивна промишленост" е с 20% по-ниска.

От КНСБ заявяват, че за преодоляване на част от проблемите се разчита на европейската проектодиректива за прозрачно заплащане. При сегашния си вид тя важи за фирми с над 250 служители, а за България това ще означава, че извън обхвата й ще останат около 98 на сто от фирмите. 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 242

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 210

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 271

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ