Расте информирано поколение!

ДИМИТЪР БЕЖАНСКИ

Средностатистическо семейство. Мъж, жена и дете. Жената реже лук, мъжът чете вестник, едногодишният им син седи на пода и вдъхновено плюе в играчката си - кутия от локум. Жената се обръща към мъжа:
- Кузмане, не мислиш ли, че е време да направим празник на нашето сладурче?
Мъжът пали цигара:
- За него всеки ден е празник! Яде, спи и се лигави!
- Боже, какъв си! Ами детето вече проговори! Петърчо,  кажи "ма-ма"!
- Мя-мя! - казва малкият и пак се лигави в кутията.
- Виждаш ли? - просълзява се жената, но не от лука, а от щастие. -  Кажи сега "та-те"!
- Тя-тя! - казва детето и се плези на баща си.
- На мама сладурчето! Говори! А още не е проходил! И знаеш ли защо?
- Щото го мързи! - сумти мъжът и отгръща нова страница на вестника.
Очите на жената направо изпущат искри:
- Как можеш да говориш така за собствения си син! Не е щото го мързи, а щото още не сме му направили прощъпалник! А прощъпалникът не е само за прохождане! Той е и да видим какъв път в живота ще поеме детето! Искаш ли, мамо, прощъпалник?
- Иш-кам! Ишкам пльощапальник! Иш-кам! Ишкам пльощапальник! - радостно вдига ръчички малкият.
- Ето, виждаш ли? - вдига показалец жената. - Да му направим един прощъпалник, че да видим какъв ще стане като порасне! Корумпиран полицай ли, корумпиран митничар ли... Току-виж пък станал корумпиран депутат или корумпиран министър...
- Чакай, чакай! - прекъсва я мъжът. - Митничар, депутат... И министър не е лошо... Ама що трябва да е непременно корумпиран?!
- Ми ако не шъм колюмпилян, що ми е тогава пльощапальник!?... - обажда се малкият и удря с юмручета и повтаря: - Ишкам колюмпилян!
- Видя ли? На мама умничето! - не може да сдържи възторга си жената.
Мъжът бавно сгъва вестника и клати глава:
- Дааа... Ба си и поколението, ба си и държавата! Знаят всичко още преди прощъпалника!