Няколко думи
Продоволствена криза?
/ брой: 233
Един от най-сериозно пострадалите сектори от икономиката ни след промените у нас е аграрният. Всъщност, това е меко казано. От голям земеделски производител и износител - изхранвахме кого ли не, се превърнахме в потребител (без зърното) на европейски, балкански, азиатски, че и от другия край на планетата агростоки. Дотолкова заорахме дъното в животновъдството, че стана традиция по Великден да ядем агнета от Австралия и Нова Зеландия.
Даните са потресаващи и не са от вчера. 80 на сто от зеленчуците и плодовете на трапезата ни са вносни! Една гордост ни остана - куртовският розов домат със 100-годишната история, който искаме от години да защитим в ЕС. Но засега не успяваме, защото земеделците нямат пари да се регистрират, че да се обединят, както се изисква. Въпросът е колко защитен е той дори тук, на родна почва?
Последните данни на земеделското министерство показват, че производството на зеленчуци на открито, които са и най-вкусни, намалява. Например полските домати са с близо 30% по-малко спрямо предходната година, а зелето - с около 17%. Десетки милиарди от ЕС бяха изхарчени, а земеделието ни се оказа в крайна сметка неконкурентно.
Не е въпросът само за нарушенията, а за това колко далновидна бе държавната аграрна политика, след като земята ни не храни дори нас, дето сме се стопили до под 7 милиона.
Сносни субсидии има само за зърнопроизводството, откъдето се нароиха милионери, а малките производители са на колене. Вносните продукти са по-евтини, нашите няма как да се конкурират и продължават да загиват. Да не говорим, че бяха унищожени стада с елитни породи. Четирите партии, преговарящи за правителство - ПП, БСП, ИТН и ДБ, постигнаха съгласие фокусът в агросектора да е върху българското производство и подкрепата за малките и средните производители. Особено в чувствителни сектори като животновъдство, производство на плодове и зеленчуци, пчеларство. Също и за строг контрол върху вноса на храни, за реформи в поземлените отношения, горите, напояването...
Проблемите са много. Та, оправянето на кривиците и отлепянето от дъното няма да е лесно. Но си заслужава. Земеделието ни е сектор с голям потенциал, включително за производство с висока добавена стойност. Българската земя може да ни нахрани, че и отгоре!