Президентът - политик или мениджър?

Според популярен анекдот, на случаен минувач задали въпроса: "Какъв предпочитате да бъдете: "Здрав, но беден, или богат, но болен?" След като помислил, човекът изрекъл верния отговор - "Здрав и богат"!
Подобна е картината в настоящата президентска предизборна кампания с лансираната дилема какъв да бъде бъдещият президент - политик или мениджър. Верният отговор е прост и той е - държавник! Защото политикът е "слуга" на своята партия, мениджърът - на парите, а държавникът - на държавата, т.е. на народа. Затова държавникът означава личност със значително по-висок обществен ранг в сравнение с политика и мениджъра.
XXI в. категорично доказа, че формулировките "лява" и "дясна" политика безвъзвратно са демодирани и неверни. Погледнато в глобален мащаб, няма "чисто лява" и "чисто дясна" политика, за което така настървено пледират партийните лидери, защото интересът на избирателите се основава едновременно и на "леви", и на "десни" идеи и показатели. Нима не са видни

ясните социални аспекти

в държавите с развито пазарно стопанство, както и налаганите принципи на пазарните отношения в страните с планово стопанство? Избирателна платформа, която реално не е съобразена с интересите на избирателите, е обречена на провал, независимо от използването на различни манипулативни похвати! Защото човекът е не само създател на принадена стойност, а и индивид с разностранни нужди и интереси, стремящ се към по-висок жизнен стандарт!
Свръхбогатите хора в света - желаещи да бъдат и негови управници - не бива да забравят, че те представляват само под 1% от земното население! И ако безграничната алчност не замъгли техния разум, необходимо е да осъзнаят, че колкото повече разликата между техните и на останалите хора икономически възможности става по-драстична, толкова повече се засилва антагонизмът в обществените отношения, което не е в интерес най-много за тях самите! Останалите 99% от населението - към които принадлежат всички специалисти, интелектуалци, творци, научни и медицински кадри, представителите на средния и дребния бизнес, селскостопанските производители, хората на наемния труд и безимотните - отлично разбират, че непрестанните локални и глобални кризи не се дължат на техния креативен труд, а на лакомията и социалната безотговорност, проявявани от принадлежащите към еднопроцентните им себеподобни индивиди! Затова претенциите на мнозинството към представителите на този един процент са високи, но понастоящем у нас те не могат да бъдат характеризирани като адекватни на тях...
Едни от най-сериозните упреци към България от европейската общност са насочени към съдебната система и законотворчеството. Безусловно всички неудачи започват от последното, тъй като повечето документи, създавани от законотворците, са недоизпипани, несинхронизирани и пълни с "вратички", позволяващи произволното тълкуване на отделни текстове "според случая". Тази констатация се основава на печалния факт, че през последните 22 години почти няма случай, в който приет закон скоро след това да не се поправя, допълва, видоизменя на страниците на "Държавен вестник". Това не е ли категорично доказателство, че законотворците дават повече "брак" от допустимите "технически грешки"? Затова се чака "тълкуване" от висшите съдебни инстанции, за да се разбере същността им. Представяте ли си сложното положение, в което попада редовият български данъкоплатец от тази неясна и противоречива законова ситуация, която вместо да го подпомага, го обърква!? Какво от това, че в Съдебната палата надписът гласи: "Правосъдието е основа на държавите. Нека се подчиняваме на законите, за да бъдем спокойни!" ... А може ли да бъдем спокойни, когато законите са "тълкувателни" и откриват

простор за двоен стандарт

и съдийски произвол!?
В синхрон с тази порочна практика са и т.нар. подзаконови актове, които в голямото си мнозинство са в противоречие и с конституцията, и с основни действащи закони. Да не говорим за повсеместното едностранно нарушаване на показателите по договорите, сключвани между банките и всички стопански монополисти, от една страна, с гражданите - от друга. Произволът е пълен, а подходът на монополистите изцяло се осъществява от позицията на силата. Нали всеки договор е двустранен и по принцип не може да се променя едностранно, а чрез диалог да се търси взаимноизгодно решение!? И още нещо  - защо в договорите потребителите, т.е. гражданите, винаги са потърпевшата страна? Защо те трябва да доказват правотата си по съдебен път, а монополистите - независимо дали са държавни, общински или частни институции - априори са прави и налагат санкции по силата на определените от тях договорни условия? Това не налага ли промяна на наименованието на Комисията за защита на потребителите в Комисия за защита на гражданите, защото те не са само потребители, а и основни производители, т.е. истинските гуверньори на държавата!?
Никому ли не направи впечатление противоречието, което съществува между закона за бюджета, утвърждаващ, че трудовите възнаграждения в бюджетната сфера се изчисляват върху основа на минималната заплата, и Правилника за дейността на Народното събрание, който регламентира, че трудовите възнаграждения на депутатите (и приравнените с тях длъжности) се изчисляват в троен размер върху средната работна заплата в страната!? А конституцията гласи, че всички сме равни пред закона... Ако действително сме равни, или законът за бюджета трябва да приеме нова основа за формиране на трудовите възнаграждения за всички работещи в бюджетната сфера, или Правилникът на НС трябва да се приведе в съответствие с действащия закон. Чудно е, че при наличието на толкова "мастити" юристи в парламента никой от тях "не е забелязал" сегашното драстично несъответствие!?
Сега всички коментират

"случая Катуница"

и чухме безкрайно много "тълкувания" за него. И пак се опира до проблема със законността, понеже никой не може да претендира за права, ако преди това не е изпълнил задълженията си! Но да сте чули някой да пледира за тяхното изпълнение? "Такова животно нема!" От всички страни ни внушават "изживей мига", "животът е шоу", "защитавай правата си", но никой не казва "изпълни задълженията си"! При условие, че това се отнася за всички - от президента до последния клошар! Иначе няма смисъл, защото вече никой не вярва на празните приказки без реални резултати... Демокрацията трябва да се заслужи, а нейната официална защита се осъществява чрез общовалидни закони. Противната ситуация се нарича антидемокрация и беззаконие.
Сами решете какво желаете!



Вече никой не вярва на празните приказки и обещания
Снимка Благовеста ЦВЕТКОВА