Правила

"Атака" иска оставката на министър Рашидов за това, че е разговарял на турски с турски кинодейци. Преди няколко дни бурни коментари предизвика искането на ДПС да се узакони провеждането на предизборни митинги и на чужд език. Вероятно не са имали предвид японския.
Преди 22 години Великото народно събрание отхвърли конституционен текст, внесен от мен и от Румен Воденичаров, който уточняваше, че "официалният език е задължителен в публичните взаимоотношения". Сложните баланси за приемане на Конституцията изискваха и сериозни компромиси между партиите.
Проблемът е, че и до днес нормативно не е ясно какво е официален език, след като няма правила за неговата задължителна употреба. Нека някой депутат си направи експеримент и изнесе реч, например на немски, за да стане ясно, че никой не може основателно да му забрани да го направи.
Въпросът изобщо не е в турския език, нито в правото на малцинствени групи да общуват на родния си език. Въпросът е в това, че България продължава да отказва да дефинира пълноценно основен атрибут на държавността си. Все едно да й е все едно къде ще са разположени короните на лъвовете в герба или как виси българското знаме - с хоризонтално или вертикално подредени цветове.
Внимателното, прецизно и строго отношение към официалния език е белег дали държавата се самоуважава, а може би дали изобщо има пълноценна държава. И вместо да скачат при всякакви конкретни случаи, нека депутатите се вземат в ръце и създадат ясни правила в една област, за която с право българите са особено чувствителни.