Прах в очите

Страх го е. Много го е страх. Да не остане без власт, че има купища за изриване, за прикриване, а и защото иначе какво друго би могъл да прави, както сам се ожали преди време. И машината за кризисен пиар, сиреч за прах в очите, заработи на пълни обороти. Репертоарът е богат, задръжки няма, както и морал (това разбрахме от разговорите Му). Сценариите, които се вещаят, ако го няма във власта, са от гладни хора по улиците до безпомощен служебен кабинет. Това е гарнирано с "щедри" жестове за народонаселението и клетия бизнес, които след началото на протестите започнаха да валят като януарски сняг.

Първият "голям удар" беше новата му икономическа програма за справяне с коронакризата. Хвърли по едни смешни 150 лв. за три месеца на пенсионерите, чиито пенсии за нищо не стигат и не се индексират. Измислиха поредните закъснели и неадекватни мерки за бизнеса, който трябваше да бъде подпомогнат още в началото на кризата, та да не стига дотам, дето е понастоящем, от което състояние спасението е много по-трудно. Не изясни детайлно откъде точно ще дойдат парите. Както и не бе дадена информация колко от заложените още в първата му спасителна програма средства са изхарчени. А те не са. И сега със същата пита нов помен е тръгнал да прави.

След отстраняването на Владислав Горанов от министерския стол продължи намаляването на ДДС ставки отново в полза на ресторантьорите. Нещо, срещу което Горанов беше против. Неочаквано властта се отказа и от продължилата 2 години (пак по инициатива на Горанов заради огромните загуби за бюджета) епична битка за уж по-строг контрол върху отчитането на оборотите чрез касовите апарати в търговските обекти. 

Всичко в правителствата на Борисов се прави на парче, без план, без предварителна оценка, без реални разчети и без значение от резултатите. Вярвате ли му, че се е загрижил за вас?