Поздрав от родината на Борат

- Бългериен! - Извиках аз по-натъртено, понеже почна да ме сърди невниманието на този американец. Глух ли е? - Бългериен!
- Унгария, поправя ме той.
- Каква ти Унгария! България на Балканския полуостров. Този невежа не е чувал даже името България.
Този диалог, описан в "До Чикаго и назад", Алеко Константинов го е водил точно преди 120 години - през 1893 г. В друг случай събеседникът му пък осведомено поправя твърдението на Щастливеца, че е от България с категоричното "Oh, yes, Turkey!"
За 120 години бълващият облаци пушек трен се превърна в хала, движеща се с 300 км/ч; наследниците на автомобилите, предшествани от викачи, които предупреждават пешеходците да сторят път на пъплещата с 15 км/ч четириколка, днес вдигат 100 км за 4 секунди. Вместо да преписва не знам колко си пъти на ръка "Война и мир", днес Лев Толстой просто би нанасял поправките и допълненията с едно кликване в компютъра. Братя Райт патентоват самолета си в 1904 г, а Чарлз Линдберг извършва подвига си да прелети Атлантика без междинно кацане в 1927 г. Днес не е кой знае каква новина, че Марсоход изследва и праща снимки от повърхността и данни за състава на почвата на планетата Марс.
Пишейки този текст, не ми се налага да се ровя в специализирана литература и справочници, за да разбера колко са успешните космически полети до Марс: пак с едно кликване в Гугъл установявам, че от първата мисия за облитане на планетата, започната на 28 ноември 1964 г., до последния полет, започнат на 26 ноември 2011 г., успешните мисии са 23. Примерите за невероятния скок във всички области на науката и технологиите за тези 120 години биха изпълнили десетки и десетки страници.
Ако обаче беше жив днес Алеко Константинов и се разходеше до Чикаго, щяха да му се стори бял кахър объркването на Bulgaria я с Унгария, я с Турция. Както се вижда от публикуваните факсимилета, интервюираните американци, на които е възложено да напишат върху разчертана карта названията на страните в Европа, улучват горе- долу Франция, Германия, Испания и Португалия, отчасти Италия. Оттам нататък това са такива импровизации, такова прекрояване на картата на Европа, за каквото най-настървените завоеватели от Чингиз хан и Атила до Адолф Хитлер не биха се осмелили и да мечтаят. Само двама от интервюираните са разположили България на изконното й място, като единият имал майка българка. Друг един е почти на ръба на истината - кръстил е 110-те ни хиляди кв. км... Македония: да почерпят братята от Скопие. Със замах като "Трансилвания" е определен район, покриващ цяла Средна и Източна Европа. Друг е преместил континента Австралия в центъра на Европата. Неколцина честно изписват една огромна въпросителна върху картата на половин Европа, т.е. "не знам". Повече от интелектуално са подходили няколко респонденти, които очевидно ходят на кино: "Там, откъдето е дошъл Борат". Да припомним: Борат Сагдаев е журналист, герой от филма "Борат: културен обмен с Америка за напредъка на великия братски казахстански народ", номиниран навремето (2006 г.) за "Златна палма". Борат, изпълняван от Саша Барен Коен, е някакво човекоподобно, попаднало в Страната на неограничените възможности, където се проявява като типичен "унтерменш" - "подчовек", както биха го класирали в нацистката номенклатура. Навремето, когато все още ходех на кино, повлиян от рекламата, отидох да го гледам, но си излязох някъде към двайсетата минута: дебелашкият хумор на Любо-Нейковите "комици" направо би изглеждал като искрящ гоголевски хумор в сравнение с "Борат: културен обмен..." и т.н.  
Преди време кой не си упражнява чувството за хумор с географското невежество на Черната ни Златка, проявено в "Брадъра". Казала, че Англия е столица на Великобритания, а Сърбия се сдоби със столица "Белгия". И не улучила столиците на Австрия, Италия и Румъния. Че тази Златка е географски корифей в сравнение с американските колумбовци, "открили" Австралия насред Европа и ощастливили ни (заедно с още 7-8 държави) като родина на подчовека Борат. И това цели 120 години, след като Алеко се гневи, че ни бъркали ту с Унгария, ту с Турция. А междувременно за тези 120 години влаковете, автомобилите, космическите ракети, компютрите и т.н. (виж началото)... Но с географията явно е доста по-трудно. Особено ако си американец и все още живееш с идеята, че си център на вселената, за който Bulgaria и ней подобни родини на Борат са просто космически прашинки, обречени рано или късно да попаднат в орбитата на твоята държава на неограничените възможности. Или просто да изчезнат.