Повече държавата и в земеделието!

Андрей Вълчев

Свидетели сме на безпрецедентно напрежение в различните сектори на отрасъл "Земеделие". Причините са многобройни, но не може да не се отбележи "същественият принос" на управляващите от ГЕРБ, който ще се запомни с т.нар. "калинки". Честите кадрови кадрили в ДФЗ, безпрецедентното лобиране и управленската неадекватност на екипа на Мирослав Найденов в МЗХ, специализиран в PR-акции, не дават отговор на въпросите, "Как българското селско стопанство стигна дотук?" и "Какви са възможностите пред сектор "Земеделие?"    Обективният преглед на състоянието на сектора в последните 20 години изисква да не се забравя и ролята на спечелилите "с малко, но завинаги" реформатори от СДС, които с аграрната си реформа поставиха началото на края на българското земеделие. В момента липсва ясна държавна стратегия, липсват приоритети и целият сектор е фрагментиран и управляван от монополи, като често се използва и от организираната престъпност за прикритие за пране на пари от дрога, трафик на хора и коли. В последните години се възлагаха големи надежди на присъединителните фондове, но няма резултати, които да показват, че секторът се развива.
Макар и станала нарицателна в общественото мнение като пример за несправяне със средства по европейски програми, САПАРД е със средна усвоямост от 67%, докато "отличникът" - Програмата за развитие на селските райони (2007 - 2013 г.), е с 33% договорени и 19% платени средства, от които, щом се приспаднат авансовите плащания (което става автоматично) към общините по одобрени проекти, се оказва, че две години преди края на програмата усвояемостта е около 10%. Загубата на средства от бюджет 2009 г. по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) е поне 150 млн. лева, а в края на 2011 г. може да достигне 300 млн.лева, като сумите ще растат и през 2012, и 2013 година.
    Какви са предизвикателствата пред българското селско стопанство?
    Може би най-основният проблем се крие във факта, че земеделската земя, по данни от специалисти в сектора, е разделена на 20 млн. парцела между 2 млн. собственици. Това е огромна пречка за оптимизиране на производството, повишаване на производителността и увеличаване количеството и качеството на произвежданата продукция. Причината: малките стопанства не могат да генерират достатъчен финансов ресурс за закупуването и въвеждането на необходимите добри практики (know how) и машини, нито да ги използват ефективно. Пряката последица е, че често пъти продукцията не отговаря на държавните и/или европейски критерии за качество, което е едно от възможните обяснения защо около 86 000 ферми, в които се добива мляко, не отговарят на европейските изисквания за хигиена и тяхното затваряне в края на годината е предпоставка за сериозни социални вълнения.
 Тревожно е, че от 46 млн. дка възстановена у нас земя е постигнат 34 млн. дка оборот на обработваеми площи. И това е било при пика на ползване. Тогава в България е имало над 12 млн. дка пустееща земя, годна за включване в стопанския оборот. В момента пустеещите земи наближават 15 млн. дка, което показва, че  българското селско стопанство не може да усвои един значителен стратегически резерв. Като стимул за окрупняването на земеделските земи и като възможно решение за намаляване на пустеещите площи, може да се посочи осигуряването, чрез националния бюджет и/или чрез средства по ПРСР, на значителен ресурс за вода за напояване, тъй като хидромелиорациите в България бяха разрушени. От 7 млн. дка поливна земя през 1989 г. двадесет години по-късно напояваните площи са около 200 000 дка - основно в Пазарджик, Пловдив, Сливен и Ямбол. Площите непрекъснато намаляват защото водата е недостъпна поради високата си цена. В същото време две години преди приключването на ПРСР не са разписани като наредби мерките от програмата в тази област, какво остава за тяхното прилагане. Т.е. има тотално неразбиране, че водата е ресурс, който осигурява ефективно производство на земеделските стопанства в България.     
Сега производството и пазарът на зърнени и технически култури доминират, докато при животновъдството има трайна тенденция на намаление. Делът на продукцията от животновъдството през 2010 г. е едва 30,4% от крайната продукция в отрасъла, което говори за сериозна криза в него и диспропорция, която създава условия за утвърждаване на модел на моно културно земеделие.
Има голям отлив на млади хора в сектора - било поради спецификата на селскостопанското производство, било поради ниските доходи. Средната работна заплата през 2009 г. в обществения сектор е била 8534 лв., а в селското стопанство - с 25 на сто по-малко, т.е. 6566 лева. Друга причина за застоя в земеделието е  недостатъчната осигуреност със съвременна материално-техническа база. Селскостопанската техника е преобладаващо амортизирана - 82% от колесните трактори, 96,6% от верижните и 80% от зърнокомбайните са използвани над 10 г. Кризата в механизацията набира скорост.
Основните въпроси пред българското земеделие сега са "Как да се спре раздробяването на земята?", какви правила и ред трябва да се въведат за нейното най-ефективно използване, смятат социалистите.
Основен приоритет според тях е изравняването от 2014 г. с останалите членки на ЕС на плащанията на единица площ, като националните доплащания отговарят на нуждите на сектора до 2013 г. Внедряването на технологични иновации и трансфер на знания в производството, техническото и технологично обновление, осигуряването на качествено професионално образование в земеделски колежи и аграрни университети също са в основата за изграждане на модерна аграрна политика.
Важен елемент от нея са структурите в земеделието. Арендните стопанства и кооперациите са реална възможност секторът да заеме позиции на стабилен и бързо развиващ се отрасъл на икономиката. Кооперирането успешно решава въпросите, свързани с разпокъсаността на земята, защото кооперациите не са само място, откъдето можеш да си купиш евтино агне по Гергьовден, както препоръча доказаният специалист по месото Мирослав Найденов. Те не са синоним на ТКЗС, а са организация на земеделски производители, каквато съществува и е в основата на общата селскостопанска политика (ОСП) в Европа. Освен социалните ангажименти, които кооперациите имат към проблемите на хората в селските райони, една от водещите им функции е да предоставят широк спектър от услуги, да изграждат и поддържат местната инфраструктура, да създават работни места. И не на последно място кооперациите са форма за планиране и контрол, които по естествен начин, а не чрез планово регулиране ще се стремят да развиват отрасъла в съответния район. Би било полезна Държавна агенция за земята, която да регулира поземлените отношения, да направи пълна инвентаризация на собствеността и стопанисването и да стимулира пазара на земеделски земи.
 Друг, изключително важен приоритет е повишаването на ефективността на земеделското производство. Това няма как да се постигне без решаване на проблемите, свързани с хидромелиорациите и съответно напояването, без възстановяване и реконструиране на съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите и на тези за доставка на вода. Само така е възможно да се възстановят близо 500 хил. декара поливни площи. Не се ли реши този въпрос, над 15 на сто от обработваемата земя ще пустее, тъй като производство на интензивни култури ще е невъзможно. Помощ за сектора е необходима и като се намали цената за напояване.
Управлението на селското стопанство и хранителната промишленост да бъде обединено, предлагат от БСП. Административното разделяне на двата отрасъла през 1997 година създава трудности при провеждането на политика, свързана с производство и преработка на земеделска продукция. Разкъсването на връзките между секторите, които произвеждат суровини, и преработвателния сектор е в основата на доста безсмислени инвестиции особено в предприсъединителния период, когато новите мощности се оказаха близо 2,5 пъти по-големи от възможностите на земеделието за производство на суровини.
Инвестициите в инфраструктура трябва да бъдат най-вече в складова база, предвид нуждите и развитието на производството на зърнени и технически култури. А построяването на терминали на пристанищата значително ще подпомогне достъпа до международни пазари. Изграждането на пазари на производители е необходимост особено за дребните производители да продават стоката си без посредници.
Приоритетът, който следва да бъде изведен на първо място за българското земеделие, е усвояването на европейските фондове и поради това БСП го определя като безспорен в своята политика. Нейната цел е до 2013 г. да се постигне значително увеличаване на инвестициите в сектора чрез Програмата за развитие на селските райони, което предполага:
а/ цялостен анализ на заложените мерки по ПРСР, преди да се осъществи преразпределение на бюджетите между тях. Към някои от мерките има изключително голям интерес и общият размер на подадените проекти надвишава бюджетите за целия програмен период. Основният ресурс са Европейските фондове, но е необходимо и българските кредитни институции да осигурят достъпен ресурс за изпълнението на проектите.
б/ оптимизиране и опростяването на процедурите по обработка на проектите, договорирането и плащанията на бенефициентите, децентрализация на обработката на проектите и укрепването на административния капацитет и компетенциите на служителите.
Освен европейските плащания БСП предлага държавната политика в сектора да се провежда чрез държавните помощи, като подпомагането бъде адекватно на промените в икономическата среда, за да бъде насочено към сектори, които са подложени на риск от неблагоприятни климатични условия, силния конкурентен натиск на вноса на силно субсидирана земеделска продукция, високи цени на вложенията особено в областта на растителния и животинския генофонд. Възстановяването на акциза за горивата също е възможност земеделските стопани да намалят разходите за производство. Отчита се, че в периода 2007-2009 г. са действали около 35 държавни  помощи в сектора, като отделеният ресурс от държавата е в размер на 1,17 млрд.лева, докато през 2010 г. действащите държавни помощи са едва 5 на брой и на практика този важен елемент от държавната аграрна политика не съществува.
Земеделието е стратегически отрасъл, който следва да ангажира държавата в осигуряване на условия за неговото развитие според управленския проект, приет неотдавна от Националния съвет на БСП. В него се предлага мерките по всяка една от конкретните политики да бъдат обсъдени със земеделските производители, експерти, научната общност, за да може да се осъществи реална промяна в модела на българското земеделие.