Послеслов за атентата в Париж

Помитингувахме, обявихме, че всички сме "Шарли", заклеймихме джихадистите, врекохме се да защитаваме демокрацията, свободата на словото и другите изконни ценности на цивилизацията. Може би е време да се поприземим, да престанем да разсъждаваме импулсивно и на първо ниво.
Френският президент Франсоа Оланд оглави шествие от милион и половина парижани, сплотени, ръка подръка, в първата редица бяха Меркел, израелският премиер Нетаняху, председателят на палестинската автономия Махмуд Абас, президенти, премиери от цял свят. Едва ли е редно да очакваме, че редовите милион и половина парижани са длъжни да помнят от училище, че техният сънародник Монтескьо някога е написал: "Свободата на индивида свършва там, където започва свободата на другите". Което е базата на демокрацията. Но Оланд и другите от първата редица на шествието в Париж не би трябвало да са ги спомнят избирателно, само когато им е изгодно.
Цинично би било да твърдим, че избитите журналисти и карикатуристи от "Шарли ебдо" са си го изпросили с редовно публикуваните в списанието карикатури на пророка Мохамед. Но не друг, а авторитетният "Ню Йорк таймс" написа тези дни: "Но нека си го кажем направо - ако те (карикатуристите от "Шарли ебдо") се бяха опитали да публикуват сатирична карикатура дори в американски университетски стенвестник, това нямаше да издържи и 30 секунди, а авторите щяха да бъдат обвинени в ксенофобия и насаждане на омраза... Повечето от колегите всъщност не одобряват преднамерено обиждащия хумор, в който "Шарли ебдо" се е специализирал". Същото впрочем заявиха и някои от най-известните български карикатуристи, изтъквайки липсата и на етика, и на естетика в карикатурите на френския седмичник. В случая бихме перифразирали Монтескьо, че свободата да рисуваш обидни карикатури на пророка Мохамед свършва там, където това накърнява религиозните чувства на 1,5 милиарда мюсюлмани в света.
"Око за око, зъб за зъб" не е постулат на исляма, а на юдаизма. Може да се възрази: реакцията не е адекватна. Тук се подсещаме за българската притча за селянина, който казал на своята посестрима мечката, че й миришат устата, тя му казала да я удари със секирата по главата. Когато след години пак се срещнали в гората и селянинът я попитал зараснала ли е раната й, мечката му отвърнала, че раната е зараснала, но лошата дума за миризливата й уста не е забравила. Т.е. поражението от словото може да е по-болезнено от физическото страдание.
Винаги готови за коментар по всяка тема дежурни родни политолози изприказваха купища нелепи обяснения на причините, тласкащи хора като двамата братя и техния съратник Кулибали, извършили разстрелите на 7 януари във френската столица. Безработица, маргинализация, липса на перспектива и какво ли не още, дрън, дрън. Явления не от вчера, но не довели допреди 15-ина години до развихряне на джихада - свещената война. Натъкнах се на любопитна подробност. В енциклопедията "Ларус", издадена през 1980 г., където се изброяват петте основни задължения на мюсюлманите (вяра в единството на Аллах, петкратни ежедневни молитви, благотворителност към ближния, пости - Рамадан, поклонение в Мека), се добавя, че някои мюсюлмански духовници, улеми, обособяват джихада като шести стълб на исляма. Но "той напоследък е изоставен", уточнява "Ларус". Излиза, че това, което е било изоставено на границата между 70-те и 80-те години на миналия век, след това някак си се е развихрило.
В учението на Мохамед се споменават два вида джихад - малък и голям. Малкият се изразява в борба за разпространение на исляма и оттам тълкуванието "свещена война", което е едно от най-спекулативните понятия в исляма. Така понякога "свещена война" се тълкува като оправдание за прилагане на насилие, още повече, че в Корана изрично е подчертано задължението на правоверните да преследват немюсюлманите. За джихадистите ставаш герой, ако привлечеш към исляма немюсюлманин, а убийството на "неверник" те праща направо в рая, където те чака цял харем красавици. И тук няма как да не потърсим отговора на въпроса за причините за активизирането на "шестия стълб" - джихада - именно от 90-те години на миналия век.
В последните дни на декември 1979 г. Съветският съюз изпраща голям контингент войски в Афганистан с цел смяна на режима. Злощастната авантюра продължава почти 10 години. Главният противник са талибаните, чиито отряди се формират и въоръжават с активна американска помощ. От САЩ между другото те получават ракети "Стингър", с които свалят съветски хеликоптери и самолети. След изтеглянето на съветските войски през 1979 г. американците се опитват да се възползват от вакуума и по ирония на съдбата талибаните използват "стингърите", за да свалят американските хеликоптери и самолети. Стига се до абсурдното решение на Пентагона да се откупуват от талибаните на завишена цена собствените "стингъри"... Да напомним, че Афганистан беше пристан за създателя на "Ал Кайда" Бин Ладен. И до днес "Ал Кайда" е един от активните участници в джихада, наред с Ислямска държава на Ирак и Леванта и с отрядите на халифата, под чийто контрол е цял Северен Ирак и значителни територии на Сирия. А бойците на тези и други по-малки формирования са главно бивши отлично обучени войници и офицери от армията на Саддам Хюсеин, чийто режим падна и те бяха изхвърлени извън борда под ударите на американската "Пясъчна буря". Нейното провеждане беше предприето, след като тогавашният държавен секретар на САЩ изнесе пред Общото събрание на ООН лекция, онагледена с карти и някакви ампулки, за наличието на оръжия за масово унищожение у армията на Саддам. Които не са открити и до ден-днешен. А петролът продължава да си блика, доколкото не беше посочен като причина за американското нахлуване в Ирак. Подобна участ очакваше и режима на сирийския президент Асад, но разрастването и активизирането на ИДИЛ, "Ал Кайда" и т.н., довело фактически до създаване на държава - ядро на бъдещ всемирен халифат, превърна, макар и неофициално, Дамаск в съратник на поредната скалъпена от САЩ коалиция за борба с "Ислямска държава".
И за да не бъдат нашите видни политолози сами в създаването на абсурди за причините за джихадизма, ще дадем и ние своя скромен принос. Много приказки се изприказваха тези дни за прелестите на съвременната демокрация, за несъвместимостта на насилието, упражнявано от джихадистите, с ценностите на ХХІ век, озарен от човеколюбието на християнството, между другото. Само че ислямът не е връстник на християнството, Мохамед полага неговите основи в началото на VІІ век, т.е. за вярващите в Аллах сега е ХV век (1436 г). Ами я да си спомним какво е било характерно за човеколюбивото християнство през 15-ия му век. В 1199 г. папа Инокентий ІІІ въвежда Светата инквизиция. Във Франция тя е официално отменена в началото на ХVІІІ век. През тези над 5 века по груби сметки са изгорени на клада 300 000 еретици, повечето жени, обвинени, че са вещици. В 1415 г., след като е изтезаван, е изгорен жив Ян Хус. Два века по-късно, през 1600 г., съдбата му е последвана от Джордано Бруно. Те са допускали, че Земята не е плоска, че тя се върти около Слънцето, а не обратно, и други подобни еретични небивалици. На кладата изгаря Жана д'Арк. Излиза, че християнството невинаги е било толкова човеколюбиво, погубвайки най-светли умове на Средновековието. И ако направим един малко произволен паралел между възрастта на обществото и възрастта на човека, ще излезе, че в тийнейджърските си години те си приличат по необузданост и агресивност. И едва след това идва поумняването и улягането. Та ако християнството е вече влязло в по-зрялата и отговорна възраст, ислямът все още плаща данък на тийнейджърските си лудории.
Абсурдни разсъждения, нали? Не повече от обясненията за безработицата, безперспективността, маргинализацията като причини за войнстващия джихадизъм.