Позиция
Поканихме си пак ментор от Брюксел
Покрай кризата с бежанците роднинските връзки в "дружното европейско семейство" взеха да дават фира
/ брой: 243
Тези дни пак имахме висок гост от Брюксел - Джовани Кеслер, генерален директор на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Взе участие като гост лектор в "публичен дебат" (не се научиха нашите политици и журналисти, че "дебати" може да е само в множествено число) "Институциите срещу корупцията". Естествено, домакинстваше му вицето Меглена Кунева.
Поработил съм и аз в международна организация, та познавам технологията: поканваме удобен високопоставен чиновник да подкрепи личната ни кауза. А каузата на Кунева е да прокара на второ четене, проваления на първо четене "Закон за предотвратяване на корупцията срещу лицата, заемащи публична длъжност". Е, подкрепи я г-н Кеслер и сега законът може и да мине, зер интифата идва от брюкселски ментор! А г-жа Кунева слуша внимателно и кима одобрително глава с обичайното си изражение на богоугодна монахиня. Колкото до готовността на г-н Кеслер да ощастливи с присъствието си "публичния дебат" - защо да не се поразходи човекът до София, където хем времето бе по-хубаво отколкото в Брюксел, хем не плаща от джоба си разходката.
Малко ни в клин, ни в ръкав гостът и домакинята му похортуваха и за бежанския проблем. Наблегнаха на факта, че разковничето за преодоляването му е да се лекуват причините: войната в Сирия и въобще кризата в Близкия изток. Голямо откритие! Само че Кеслер и Кунева не са първооткриватели, поне на българска почва. В началото на септември ДУМА публикува мой коментар под заглавие "Колумбовци". Като "колумбовци" бях определил агровоенния министър Ненчев и външния му колега Даниел Митов, които твърдяха съответно:" Според мен ще трябва да се предприемат категорични действия срещу "Ислямска държава" (Ненчев) и "Решението на проблема е в унищожаването на "Ислямска държава" и спирането на военните действия в Близкия изток" (Митов).
Това за унищожаването на "Ислямска държава" и спирането на военните действия в Близкия изток като предпоставка за успеха на мисията ми напомни, че навремето пак така, като мантра, като задължително прекръстване, когато влизаш в черква, пишехме, че "кризата в Близкия изток не може да бъде преодоляна, докато не се стигне до справедливо решение на палестинския проблем". Спомням си дори куриози като този, че към един мой пътепис от нашумялата напоследък Палмира, редакторът в София беше добавил сакралното "справедливо решение на палестинския проблем". Така, за всеки случай.
Колко американски специални пратеници като Филип Хабиб, президенти на САЩ от Картър насам, държавни секретари до днешния Кери правиха дипломатически "совалки", организираха ръкостискания на палестински и израелски ръководители на моравата пред Белия дом или в Кемп Дейвид, но така и не се стигна до "справедливото решение" на палестинския проблем. Нещо повече, той сякаш е позабравен, сега приоритетите на световната политика са някак си по-глобални, както учат Ненчев и Митов, Кеслер и Кунева, председателят на Европейската комисия Юнкер и външната министърка на ЕС Федерика Могерини.
Тези Юнкери, Могерини, Сесилии Малстрьом и пр. толкова плътно присъстват в ежедневието ми, че понякога се питам дали не са ми братовчеди. Така, де, нали това, ЕС, сме едно голямо семейство. Почти както навремето, когато все пишехме и говорехме за "братски социалистически страни", за "братски отношения" - според случая - с Виетнам, с Куба, с островите Зелени нос...
Бяха ме поканили за беседа за положението във Виетнам в едно градче в Софийско. Естествено използвах щампата за "братския виетнамски народ". Един чичо взе думата при обсъжданията и рече:"Абе то, много бракя се събрахме, та не знам га вземеме да се делиме, по колко шъ съ падне всекиму". Напоследък покрай кризата с бежанци ли бяха, мигранти ли са и роднинските връзки в "дружното европейско семейство" нещо взеха да дават фира.