Планирана рецесия

Тези дни Министерството на финансите предложи Стратегия на прогнозните бюджетни харчове и приходи и развитието на икономиката до 2019 година. Документът е меко казано странен и пълен с оксиморони. От една страна, се замразяват социалните прагове за три години, което ще удари по най-слабите групи, съответно ще увеличи бедността и ще свие потреблението, а от друга - се залага нарастващ икономически ръст и свиване на бюджетния дефицит. Това е противоречие, което може да се плати единствено с влошаване на качеството на живот на населението.
Стратегията предвижда размерът на майчинските и детските да се замрази за три години. Така за втората година майчинство ще се плаща по 340 лв. и през 2019 година. Минималната работна заплата ще се вдигне еднократно догодина с 40 лв. - на 460 лв. За следващите две обаче, до 2019 г. включително, се замразява на това ниво. Същевременно в прогнозата оптимистично е подчертано как през следващите години остава стремежът за запазване на стабилността на публичните финанси. Едни макропараметри ще растат умерено, негативните съответно ще намаляват. И през 2019 г. ще имаме бюджетен дефицит едва 0,5% от БВП. И сигурно ще сме сред първите в ЕС по финансови показатели - бюджетни отличници. Но последни във всичко останало, най-вече по доходи и по качество на живот, като сега. С тая разлика, че с подобна стратегия

тази тенденция повече ще се задълбочи

    Как ще се постигне плавен растеж до 2,7% през 2019 г. без заложени никакви стимули - нито в икономиката, нито в човешкия ресурс, който всъщност създава БВП, не е ясно.
В последните седмици различни браншове заплашиха с вдигане на цени - автопревозвачите, заради очакваната по-висока тол такса, такситата - заради новия данък. Отделно енергийният министър призна, че с пълната либерализация на пазара електроенергията ще поскъпне, което ще накара бизнеса във всички сектори да вдигне цените и вероятно да съкрати персонал. Винетката поскъпна с 30% заради липса на средства за ремонт на пътища. Предстои билетчето за градския транспорт да скочи с 60%. С всички тези повишения животът значително ще поскъпне, и то още тази година. А следващите две години? Ако тази тенденция на непредвидено вдигане на цени на основни услуги в различни сектори продължи, докато доходите си стоят на същите нива, как ще живеят хората, предвид големия брой население на минимална заплата? При положение, че сега имаме рекордно ниво на хора под прага на бедността, при нарастващи цени и замразени доходи и социални прагове, какво ще стане за две години? Останалите доходи щели да растат с 2,7%, гласи прогнозата, докато животът ще поскъпва в пъти по-бързо. С по 20-30-60% поскъпват основни услуги, а средните доходи - с по 3-5%, докато минималните се замразяват. Замразени ще са и парите за деца с увреждания, въпреки протестите и ясните сигнали, че това е една крайно дискриминирана група. За сметка на това осигуровките ще се увеличават, заедно с всички други такси и услуги.
А малкият бизнес, който и без това е в криза, как ще оцелее? Фермери и зеленчукопроизводители са в криза - едните заради ниските изкупни цени, другите - заради нелоялната конкуренция на евтин, но добре субсидиран внос.

Вече започнаха масови протести

на различни групи. А е едва началото на годината. А до 2019-а? Данъците щели да останат същите, уверява стратегията, но подобни обещания на ГЕРБ доказано не работят. При тях всяко решение е предпоследно. Една от основните заявки в предизборната платформа на ГЕРБ беше, че данъците няма да бъдат пипани, а впоследствие за какво ли нямаше предложение да се вдига данъчната ставка, в това число и нов общински данък. Посегнаха дори на нивата на баба, която и без това живее ден за ден със символичната си пенсия. Значи, ако теглим чертата - повече от половината работещи са на минимална заплата и те ще останат трайно в редиците на работещите бедни. Отделно са пенсионерите под прага на бедността. Определянето на праг от 300 лв. пенсия за великденската индексация с 40 лв. разкри огромния брой пенсионери, които живеят с мизерен месечен доход - 1 260 000 души. Немалка част от тях са на социална пенсия от 150 лв. - колкото един депутат дава за вечеря.
Отделно са майките, които ще продължат да взимат следващите 3 години по 340 лв., ако и животът да поскъпне петкратно. Как точно се живее с 340 лв. - едновременно да се плащат сметки и да се издържа и дете, само те си знаят. А междувременно политиците се надпреварват да коментират колко тежък проблем е демографската криза и как трябвало да се вземат мерки, за да се стимулира раждаемостта. Е, с тези мерки демографската криза може единствено да се задълбочи, а раждаемостта да падне до рекордно ниски нива, освен че емиграцията на млади хора ще се ускори.
Другите две групи, на които държавата ясно им заявява със стратегията си за следващите години, че няма никакво намерение да си мръдне пръста за тях, ще бъдат оставени на ръба на оцеляването. И ако сега сме на първо място в ЕС по бедност и ниски доходи, до две години с подобни мерки България вече ще може да се конкурира с най-закъсалите африкански държави по бедност. По смъртност и скорост на топене на населението вече сме ги изпреварили и сме лидери - трети в света, като пред нас са само южноафриканската държава Лесото и Украйна, която след "Майдана" тръгна ударно надолу по всички показатели. Изглежда управляващите са приели "прогнозата" на Световната банка, че до 2050 г. ще сме се стопили до 5,3 млн. души, като план, указание. И понеже все държат да са отличници, са решили да ускорят план-графика, че ако може да го преизпълнят по-рано - до 2030 г.

Нелепо стоят макроикономическите прогнози

на този фон. Дефицитът плавно ще намалява до 0,5% от БВП през 2019 г. За сравнение, в края на 2015 г. беше 2,9% от БВП. "Постигането на целите за бюджетния дефицит за периода се изразява, от една страна, в намаляване на нивото на разходите като процент от БВП, а от друга, в ръст на данъчните приходи през 2017 г. и 2018 г. спрямо 2016 г.", се казва в прогнозата. Намаляването на разходите е ясно откъде ще дойде - орязване на социалната политика и парите за групите в най-тежко положение. Предвид че това ще доведе до задълбочаване на бедността, откъде ще дойде по-голямо потребление и кой ще плаща повече данъци, при замразени доходи и липса на икономическо оживление, че да се очакват по-високи приходи, още повече със заявка, че данъците няма да бъдат променяни? Също така, при допустими за ЕС 3% дефицит, защо е нужно да се гонят такива ниски стойности (0,5%) за сметка на орязване на разходите за най-нуждаещите се групи?
Финансовото министерство също така посочва, че прогнозираният спад на износа и на чуждестранните инвестиции ще доведе до забавяне на икономическия растеж през настоящата година до 2,1% след растеж от цели 3% през миналата година. За 2017 г. обаче се залага на ускоряване на икономическия растеж до 2,5% и до 2,7% през 2018 и 2019 г. Интересно е как при спад на износа още отсега - това значи по-слабо родно производство, спад на чуждите инвестиции - това значи липса на перспектива за откриване на нови работни места, и логично очакван спад на икономическия ръст с 1% за тази година, как се очаква през следващите години растежът да тръгне нагоре? При положение, че тогава и доходите, и социалните ставки ще бъдат замразени, но цените едва ли. Има и друг негатив - европейските средства ще бъдат сериозно ограничени, като в следващите години те ще намаляват. А така хваленият ръст от 3% за 2015 г. се дължи именно на тях, не на някакво реално оживление в икономиката.
И друго прави впечатление - в края на периода съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да не надвиши 30% спрямо 25,7% в края на февруари 2016 г.  Тоест,

дългът ще продължи да расте

при намаляващи разходи и населението ще задлъжнява все повече. Все още не е ясно и защо бе нужно да се тегли целият дълг още през първото тримесечие на годината. От заложения за тази година нов външен дълг от 5,3 млрд. лева със Закона за държавния бюджет, 3,9 млрд. лв. (2 млрд. евро) можем да изтеглим от външни пазари и те бяха емитирани наведнъж. Кое наложи това експресно теглене на средства при непрестанното хвалене за преизпълнени приходи? "Новият дълг ще бъде използван за покриване на бюджетен дефицит, рефинансиране на стари дългове и като буфер във фискалния резерв", посочват от МФ. Само че много малка част от този нов заем ще отиде за рефинансиране на стар дълг - около 450 млн. евро. Второ, данните на МФ от края на януари показват близо 1 млрд. лв. излишък в бюджета (991,6 млн. лв.). В изнесената тези дни стратегия Министерството на финансите дори прогнозира, че очаква излишък в размер на 2,1% от БВП за първото тримесечие на текущата година.
Размерът на фискалния резерв към 31.01.2016 г. е рекорден - 9,2 млрд. лв. Тогава? Защо е нужен буфер? Освен това няма заложени реформи за развитие, което да налага по-голям буфер. Тоест, належащи тежки разходи няма, хазната е пълна, но теглим целия възможен дълг? И какво гарантира, че няма да бъдат изхарчени тези пари преждевременно, след като са налични, и в края на годината, когато се случват редица разплащания, да се окаже, че бюджетът е със сериозна дупка? И както се случва през последните три години, отново да се наложи актуализация на бюджета. Същевременно за следващите 2 години се залага теглене на още нов дълг, пак значително над размера по падеж за връщане на стар дълг.

И пак без увеличаване на разходите

за належащите сектори и групи. Една стратегия на задлъжняване и безразборно харчене, на обедняване и удар по бедстващите групи. Откъде ще дойде икономическия ръст от 2,7% през 2019 г. след две тежки години на стагнация? Не може да има развитие на икономиката с блокирани доходи, липса на стимули и вдигане на цени. Въпросната стратегия до 2019 г. е по-лоша и неадекватна и от стратегията на Симеон Дянков - сочена от експерти като основен фактор за кризата, призната дори от ГЕРБ за основна причина за техния провал. А кризата, започнала тогава, не само че скоро няма да си отиде, но ще атрофира в тежка рецесия. Това ли искаме?