Пламен Милев: Не властта управлява кризата, а тя - нея

ПЛАМЕН МИЛЕВ е финансов експерт. Завършил е УНСС в София и Стопанската академия "Д.А. Ценов" в Свищов. Доктор по икономика. От десет години е експерт в отдела по публични политики и анализи на БСП, а от няколко години ръководи цялото направление. Част е от редакционната колегия на списание "Международни отношения". Съдебен заседател в Специализирания наказателен съд. Експерт към парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм. 

- Как се справя настоящата власт с кризата и в икономически, и в социален, и в здравен план, г-н Милев? Напразно ли изхарчиха парите ни?

- Управляващите показаха пълна неадекватност по отношение управлението на кризата. Не те управляват кризата, а кризата - тях. Икономическите мерки почти не стигнаха до бизнеса, а където постъпиха някакви средства, бизнесът вече е фалирал или е намерил свой път за решаване на проблема.

Преди година настоявахме за подкрепа на бизнеса и на най-уязвимите социални групи, а отговорът на Борисов бе, че не могат да се харчат така лесно готови пари. В резултат на това още в края на второто тримесечие на 2020 г. близо 75 хиляди души бяха съкратени от работа. Тревожен е фактът, че най-голям коефициент на безработица се наблюдава при младите хора - 14,1% при безработните до 24-годишна възраст и 6,8% във възрастовата група 25-34 години. От 170 700 безработни в края на 2020 г. с висше образование са 24 000, а 88 200 са със средно, в т.ч. с придобита професионална квалификация. Правителството не положи никакви усилия да запази и тях. Голяма част са вече в чужбина.  

- През последните години БСП предложи много разумни решения - намаляване на ДДС за лекарствата и храните и т.н., които бяха отхвърлени от мнозинството в парламента. Какво залага в своята икономическа програма левицата, как може да се отлепим от дъното, на което правителствата на Борисов ни закотвиха?

- Ако нямаме жизнеспособни предприятия, не можем да решим нито проблема с ниските доходи, нито проблема с неравенствата. Тези пороци ще изпъкват все по-напред с оглед предстоящата глобална трансформация на икономиката, която ще засегне и България. Ако в 3-4-годишен план не започне качествена промяна в структурата на работната сила, рискуваме в 10-годишен хоризонт огромна част от трудоспособното население да бъде непригодно за пазара на труда.

Този процес трябва да започне от образованието. На първо място - държавата да планира кадрите, подготвяни от професионалното и висшето образование, съобразявайки специалностите и учебното   съдържание, така че да отговарят дългосрочно на потребностите на икономиката и на пазара на труда по региони. Ще предложим програми за поетапна преквалификация на заетите в търговията и ресторантьорството към сфери, обвързани с дигитализацията и новите технологии, комуникациите, доставките (куриери, техници, сервизни работници и др.). Необходимо е и преформатиране на програмите за висше образование към специалности в областта на дигитализацията, нисковъглеродната икономика, кръговата икономика. 

- Десет години и 2 милиарда лева не стигнаха да имаме електронно правителство. Бизнесът страда от ниското ниво на дигитализация и най-вече от административната тежест. Какви решения предлага БСП?

- От 4 март до днес в рамките на предизборната кампания на територията на област Пазарджик пуснахме безплатни wi-fi зони в три малки населени места. За 2 милиарда лева досега трябваше във всяко населено място да има поне по две подобни зони, електронните услуги да са заместили над 2/3 от администрацията, а сроковете за отговор на администрацията в повечето случаи да са сведени до три дни. Вместо това имаме електронни регистри на хартия - в прекия и в преносния смисъл. Да вземем Търговския регистър, където продължаваме да изпращаме сканирани/снимани отчети, а не да попълваме електронни справки. Ако отворите същия регистър, ще видите, че на повечето фирми отчетите им стоят необработени с години. Да не говорим, че повечето регистри не си "говорят" помежду си. Продължаваме да изпращаме едни и същи документи на НАП, Търговския регистър и НСИ. За това наша цел е в рамките на две години да свършим това, което ГЕРБ не можаха за десет. 

- Едни от най-болезнените проблеми са все по-задълбочаващото се неравенство и демографската криза. Как да се справим с тях?

- Ще увеличим държавните инвестиции към слаборазвитите региони. Това са програми, насочени към общините, към местния микро- и малък бизнес. Ще предложим прозрачен и предвидим механизъм за изчисляване на минималната работна заплата. Ставката за нощен труд ще се обвърже с размера на трудовото възнаграждение, като минималната добавка за нощен труд стане 35% от надницата за 1 час. Тези мерки ще гарантират минималната работна заплата да стане 720 лв. от 1 януари 2022 г.

За демографската криза имаме цялостна политика за семейството, децата и младите хора, която ще струва на бюджета 650 милиона лева. Започваме с увеличение на еднократната помощ за майки студентки от 2880 на 6500 лева - 20 милиона лева за 6027 майки. Продължаваме с предоставяне на еднократна помощ в размер на 6500 лева (10 МРЗ) за всяко второ и трето дете на осигурени за минимум 24 месеца назад родители - 60 милиона лева за работещите родители на 9230 деца.

Създаваме по-добри условия за отглеждането на деца чрез увеличаване размера на майчинството през втората година. От 380 лева то да стане 650 лева през 2022 г. - 75 милиона лева за 60 000 майки. За работещите родители - необлагаем минимум от 500 лева месечно за всяко дете, ненавършило 18 години - 290 милиона лева за 755 946 семейства

След навършване на 18 години данъчната   преференция се прехвърля от родителите на   младежите, като навършилите пълнолетие български   граждани няма да плащат данък върху доходите от труд до навършване на 26 години - 175 милиона лева за 259 697 млади хора.

Тук трябва да добавим и безплатни детски ясли и градини, безплатни учебници от 1 до 12 клас, както и безплатни лекарства за децата до 14-годишна възраст. Средствата, необходими за тези три мерки, възлизат на 250 милиона лева - колкото премиерът раздава с две обиколки на джипката.   

- Водач сте на листата на БСП в Пазарджик. Кои са проблемите в областта, за които най-бързо трябва да се търси решение?

- И в Пазарджик, както и в цялата страна, един от големите проблеми е дефицитът на справедливост. Той се изразява най-вече в различното отношение към малък кръг привилегировани, близки до властта хора и всички останали. Ако си приближен до управляващите или си част от управлението, се радваш на административен комфорт, достъп до обществени поръчки и държавни помощи, а сега в здравния хаос - и на "бърза писта" за ваксиниране. За всички обикновени хора - опашки пред болниците, за инакомислещите - уволнение, за бизнеса - проверки и глоби. За десет години ГЕРБ феодализираха държавата и въведоха норми на управление, които далеч надхвърлят тоталитаризма.

За това на първо място трябва да върнем реда и законността. Чрез прости, разбираеми за всички правила, бързи наказания за тези, които не ги спазват, лична, персонална имуществена отговорност. Важно е премахването на субективния фактор от материалните закони, най-вече от тези, отнасящи се за проверяващите органи. Текстове като: "... и други по преценка на проверяващия орган" ще отпаднат от редица закони и административни разпоредби, защото създават висок корупционен риск и възможност за административни репресии. 

Не по-малко важен е проблемът с икономическите последици от политическия локдаун, който управляващите наложиха на "заминаване" върху ресторантьорския и хотелиерския бизнес. Решаваща е заетостта в този сектор. Живителни тук ще са програмите за рехабилитация на съществуващата и изграждане на нова инфраструктура, свързана с минералните води, както и договорите за балнеолечение със здравните каси на европейските страни. 

Наболял проблем за областта са второкласните и третокласните пътища, чиято активна рехабилитация ще започне веднага след приемането на съответната целева програма в държавния бюджет на България. Подобни целеви програми ще има и за възстановяване на поливното земеделие, както и за ВиК инфраструктурата на малките населени места. Подчертавам - целеви програми в държавния бюджет, защото смятам, че това са проблеми, които сами трябва да решим със собствен публичен ресурс, а не да чакаме началниците от ЕС да ни дадат средства. Европейските фондове трябва да надграждат, а не да бъдат водещи при определяне на националните приоритети.