15 Ноември 2024петък07:36 ч.

Пътешествия

Пътуване през Европа: гастарбайтери, туристи и сувенири

Задръстванията в Германия смущават трафика, красиви цветя по балконите в Алпите компенсират душата

/ брой: 189

автор:Галя Кларк

visibility 4576

Семейството ми е едно от многото, които са избрали да се приберат от Англия в България за лятната ваканция с кола през Европа, а не със самолет. Такова пътуване продължава няколко дни, в зависимост от това колко бързате и в каква степен сте решили да отделяте време за забележителностите по пътя.
Малко преди пристанище Доувър влязохме в задръстване, първото от многото по пътя ни. Проверката е тройна - първо французин ни гледа паспортите, после англичанин търси оръжия - ножове, бомби... оглежда багажник и предно чекмедже, накрая ни проверяват билета и паспортите. На ферибота се заговаряме с ирландка, пътуваща с приятеля си германец за родното му място в Бавария. Пътуването до Дюнкерк, около два часа и нещо, минава бързо, в обяд, пиене на кафе... Разбира се, ако имате деца, задължително искате, не искате, ще минете през магазина на борда за бонбони и сувенири. Едно от най-приятните занимания е да се "зяпа" движението на водата около ферибота и окото да търси френския бряг на Ламанша.
Пътуваме през Франция, минаваме Лил, навлизаме в Белгия... Дотук пътуването ни е в стил старото радиопредаване

"Хора, пътища, автомобили"

Пренощуваме в хотел в Лиеж, на около 3,5 км от центъра, в квартал с хотели, магазини за градинска мебел, офиси на фирми и пр. Хотелът предлага студена бира Jupiter по 2 евро едната, спасява ни от жаждата и умората в жегите.
На следващия ден ни чакат ужасни задръствания в Германия! Едно след друго, едно след друго, чак до Нюрнберг! По местното радио непрекъснато съобщават, уви, само на немски, къде колко се чака в задръстване. Ужасна история - хората си правят летни ремонти на магистрали, но страдат туристите. От три ленти се преминава на две, от две на една и обратно, получават се "тапи" и движението замира. Из бензиностанциите се чува сръбска и българска реч. Виждат се доста наши мургави сънародници по потници, гръмогласни и безцеремонни. Германия е страната с най-силен трафик- по аутобаните се движат множество от коли и ТИР-ове.

Импровизирани биваци на хора

които нощуват по колите си, носят си храни и си пекат на тези огнища. Това са гастарбайтери, работещи в Германия, Белгия, Франция, които се прибират в родните си страни с цялото си домочадие. Те пестят парите и не си купуват храна в магазините към бензиностанциите. Интересно как обаче, макар че работят в сърцето на Европа, не са прихванали от хигиенните навици, подредеността и естетиката на западноевропейците... 
Добре, че в един момент се отказахме от аутобаните заради задръстванията и прекосихме австрийските Алпи - Тирол! Пред погледа ни се появиха забележителни къщи, кокетни като вили, с два, три реда балкони, потънали в красиви цветя.
Невероятна естетика! Самият архитектурен стил на къщите е същият "алпийски" стил на старите ни вили в Боровец, с тази разлика, много основна, че нашите нямат и помен за цвете по тях. Вече има леки промени в положителна посока в най-стария ни планински курорт. Преминахме през световноизвестния ски курорт Кицбюел! Познат ми беше само от спортните хроники, усещането е невероятно. Спирахме да разгледаме Алпите при специални места за отдих с кафета и ресторанти, но вписани в природата, без да се натрапва презастрояване. Наоколо се добиват различни ценни камъни, включително смарагди. Гледките - приказни, включително и на алпийски кравички. Семейство араби - туристи, жената - в бурка, спират да се снимат пред изключителните пейзажи.
Живеейки във Великобритания и пътувайки на югоизток, Словения е първата страна със славянски говор по пътя ни. Толкова близък чувствам словенския, домилява ми много, все едно съм си вкъщи. Много сервитьори и продавачи знаят английски, но е удоволствие да си говориш на славянски и да се разбираш.

Словения, една невероятна страна!

Мечтата на славянина бих я нарекла - красота, чистота и естетика, и ти говорят почти на български! Толкова са близки езиците ни. Струва ми се, че словенският е по-близък до нашия език от сръбския, с много стари славянски думи, изчезнали от съвременния език, но битуващи удобно тук. Нека ви кажа някои чудни словенски думи - автопралница (автомивка), добраве (дъбрава), брод, бродища (пътища), почивалище (крайпътно място за почивка - на сръбски е отморище).
Словения е любима и на източноевропейци, и на западноевропейци. Питам се защо и в България не е така подредено и спретнато - казват, католическата религия се отразява на манталитета, затова и тук е чисто като в Австрия. Според мен е съвкупност от фактори - исторически, географски, политически и културни. Та страната е била под управлението на Хабсбургите цяла епоха, османците не са завоювали тази страна.
Хотелът ни в предградие на Любляна е чуден, с всички удобства за туриста. Но до и след полунощ срещаме едно типично източноевропейско поведение - не можахме дълго да заспим от силната музика на парти! На закуска чухме италиански, руски, полски, френски, английски. Имало и датчани, срещнахме и българско семейство. Интересно, само немска реч нямаше.
Защо и България не е така процъфтяваща - та нали и двете държави бяха в бившия източен блок? Земеделската земя е в прекрасно състояние тук, за разлика от изоставените земи у нас. Явно по-добре са се справили с реформата и прехода.
Сувенирите в Словения са бурканчета пчелен мед и меден ликьор. След Словенски брод попадаме... в Славоника. Удоволствие е да се пътува по магистралата за разлика от тези в Западна Европа - няма трафик, малко хора и коли по бензиностанции и крайпътни кафета.
Навлизаме в Хърватска, страната е в ЕС, но не и в Еврозоната, така че на границата има паспортна проверка. И на словенски, и на хърватски думата "потник" означава "пътник". В крайпътно кафе си говоря на български със сервитьорката, тя всичко разбира, та нали не съм първата й българска туристка. Приемат евро, не се налага да се обменят пари в местната валута "куна", за да си плати човек за магистралата.
Хърватското радио в колата ни съобщава за териториални спорове за границата със Словения, информация за германската бюрокрация, новина за евентуална оставка на словенски министър и посещение на Медведев в Словения.

"Добре дошли у землю кирилици"

четем при един от входовете на Белград. За българина, идващ от "Запад", първото съприкосновение със славянската реч е в Словения, но втората вълна на умиление и буца в гърлото е при прочитането на този надпис с нашата писменост. Разбира се, преобладават надписите на латиница, но все пак са се запазили и доста надписи на кирилица, докато в Хърватска и Словения се пише само на латиница.
Белградският хотел "Рекс" носи очарованието и стила на социалистическия туризъм, тип "Балкантурист". В днешно време този стил се омаловажава с пренебрежение и иронични усмивки, но няма как да не се отбележи, че има класа и познание за туризма. Порциите към ресторанта - огромни! Една порция кебапчета е с цели 10! броя, а в чиния с пилешко филе се мъдрят две огромни пилешки пържоли. Бирата е "Лав" - сръбско пиво, или белградската BIP. Закуската - страхотна и много разнообразна, личи си добрата школа. Улица "Сараевска", където е хотелът, напомня на "Пиротска", на стара софийска улица - с пекарни, фризьорски салони, магазинчета... Народът пуши като в България, облича се по сходен начин, псува люто в ресторанта, докато се коментират хора и събития.
Славянското ми и балканско сърце е щастливо по тези земи! По радиото обявиха, че "Сърбия е най-лепша". Ех, явно и тук хората си се радват на мислене от типа

"От Витоша по-високо нема"

Сред тв каналите има един чуден - "Народна" телевизия. Тя е главно за фолклор, но между народните песни има и репортажи, например как се вари ракия, дори и от тикви!
И в Сърбия като в Словения, алкохолът от пчелен мед е на почит сред сувенирните подаръци. Меден ликьор и ракия от мед привличат вниманието.
При над 36 градуса жега следобед виждаме работещи в пълна сила полицаи, пътни строители и трактористи... Няма сиеста за тях...
Срещаме графити "Via Militaris" и действително това е бил основен римски път, свързал Белград (Сингидунум) - Ниш (Наисус)- София (Сердика)- Пловдив (Филипополис)- Одрин (Адрианополис)- Истанбул (Константинопол).
Така, в жегата, преминаваме Виа Милитарис в модерния му вариант и стигаме българската граница.




снимки: авторката

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ