Н.пр. Радомир Богданович: Политическите ни отношения са добри, да работим за икономическите

Радомир БОГДАНОВИЧ е завършил право в университета на Сараево, специализирал е дипломация в Биелина, Сараево и Вашингтон. Бил е помощник-министър в правителството на Босна и Херцеговина (БиХ), генерален секретар на Асоциация на юристите в БиХ, адвокат в Белград. От 1998 г. в МВнР на БиХ е заемал различни отговорни длъжности като директор на департамента по международно право. От 2001 до 2011 г. е бил зам.-ръководител на мисията на БиХ в Белград, а от 2015 г. е посланик на БиХ в София.

- Г-н Богданович, вие сте в края на своя мандат като посланик на Босна и Херцеговина в София. Какво ще отнесете от България? С какво ще запомните нашата страна?

- Ще отнеса най-хубави впечатления. За мен беше чест да съм посланик на Босна и Херцеговина в София. Периодът на моя мандат съвпадна с председателството на България на ЕС, когато София събра елита на Европа и се превърна в една мини Европа. Състояха се много интензивни политически и икономически събития, създадоха се много възможности за запознанства между различни хора. За нас бе особено важен фактът, че България изведе като приоритет по време на своето председателство перспективата на Западните Балкани за интеграция в ЕС. За Босна и Херцеговина, която е потенциален кандидат за членство в ЕС, този приоритет на България бе наистина много важен.  

- Как оценявате отношенията между нашите две страни и кое ви беше най-трудно да приемете или разберете?

- Отношенията между нашите две страни са на изключително високо ниво. Но все още добрите политически отношения изпреварват добрите икономически отношения. Затова трябва да работим за подобряването на икономическите отношения. В много области на икономиката може да се постигне по-широко сътрудничество. Ние сме близки страни и нашето сътрудничество във всички области на обществения живот трябва постоянно да се задълбочава. Да се работи за развитието на всички видове комуникации - пътна инфраструктура, жп линии, въздушни връзки. Туризмът е една от областите с огромни възможности - зимен, летен, религиозен. Броят на туристите и от двете страни непрекъснато се увеличава, но според мен при по-добро сътрудничество между туроператорите той може да нарасне още. България има добре развит зимен туризъм и то с потенциал. Така е и в БиХ, у нас зимният туризъм е добре развит, особено след Зимната олимпиада от 1984 г. Обмяната на опит и свързването между зимните туристически центрове може да доведе до увеличаване на броя на туристите и в двете страни. Туристическият потенциал на БиХ също е изключително голям. Имаме прекрасна природа, реки, езера, планини, както и малък, но изключително живописен излаз на Адриатическо море. Забележително е и нашето културно и историческо наследство от различно време. Имаме паметници, които са вписани в Списъка на световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО, сред тях са средновековните надгробни плочи, т.нар. стечки.

- Наскоро в Босна и Херцеговина имаше избори. Ще се промени ли според вас ситуацията в страната, след като нови хора влизат в тричленното Президентство на страната? Как се управлява страна с толкова сложна институционална конструкция?

- Изборите бяха през октомври, когато бе избрано новото тричленно председателство. И тримата му членове са нови - Милорад Додик, Желко Комшич и Шефик Джеферович. На ход е  официалното им встъпване в длъжност. Всички те са с дългогодишен политически опит, затова от тях се очаква да влеят нова енергия.

- Има информации за напрежение в бежанските лагери в Босна и Херцеговина и че броят на мигрантите напоследък се е увеличил. Каква е истината, справя ли се управлението на страната с тази ситуация?

- Миграционният натиск в БиХ постоянно се увеличава и това е голям проблем за нас. Особено като се има предвид, че настъпва зимен период. Известно е, че мигрантите не искат да остават в БиХ и търсят път към Западна Европа. Затварянето на границата от страна на Хърватия е голям проблем. Мигрантските лагери вече са пълни. БиХ няма икономически възможности да осигури условия за приемане на повече бежанци. Още повече, че все още не е решила проблема със своите разселени лица. Затова смятам, че бежанският въпрос трябва да се решава съвместно, с общи сили. В последно време най-голям брой бежанци идват не от Сирия, от войната там, а са икономически мигранти от страни като Афганистан, Пакистан, Ирак, Камбоджа и др.

- Каква е истината за присъствието на радикализирани ислямисти в Босна и Херцеговина? Наистина ли се връщат бойци от "Ислямска държава", които са воювали в Сирия и те са граждани на вашата страна?

- Със сигурност при такъв голям брой бежанци има риск за сигурността. Защото мигрантите са без лични карти и документи. Що се отнася до наши граждани, които са отишли да се бият в чужди държави и се завръщат в БиХ, това също е проблем на сигурността. Между другото, ние сме първата страна, която е приела закон, забраняващ на нашите граждани да участват в бойни действия зад граница. Всеки от завърналите се бойци бива съден и срещу него се предприемат специални мерки. Приемането на закона и специалните мерки значително ограничиха заминаването на наши граждани с цел да се бият в чужди страни.

- Как Босна и Херцеговина оценява обстановката в региона?

- Бежанците и сигурността са проблем не само за БиХ, а за целия регион. Всяка нестабилност в дадена точка на Балканите рефлектира върху целия регион. Перспективата за Западните Балкани да се интегрират възможно най-бързо в ЕС ще допринесе за стабилността на региона, както и за сигурността на цяла Европа.

- Преодоляват ли се в страната ви етническите напрежения? Как се стигна до такова разделение в обществото, след като десетилетия всички са живели заедно и толерантно? Поне така изглеждаше.

- Както обикновено се случва, в навечерието на изборите изборната реторика беше предозирана, но смятам, че след изборите народът, пък и политическите елити, се върнаха към нормалния живот, насочиха своето внимание към въпросите, засягащи ежедневието и бъдещето на хората.

- Каква е ролята на религията в Босна и Херцеговина? Има ли наистина намеса на чужди държави по линия на религията? Или има само икономически интереси?

- Мога да кажа, че междуетническите отношения вече са много по-добри, за което допринася и Междурелигиозният съвет, работещ за подобряване на сътрудничеството и разбирателството между религиите в БиХ. В този съвет влизат религиозните лидери на различните вероизповедания.

- Има съобщения, че и при вас много млади граждани напускат страната на път за Европа и САЩ в търсене на работа и добри условия за живот. Каква е реалната картина?

- Факт е, че от БиХ, както и от други страни на Балканите, много млади хора отиват на работа в страните от ЕС заради липса на работни места в страната, както и на добри условия за живот. За съжаление напускат и цели семейства. Решаването на този проблем трябва да се търси чрез разкриване на нови работни места и подобряване на условията за живот. Необходимо е нашите граждани да почувстват, че и у дома имат перспектива за бъдещето.

- Как се оценява участието на чуждите представители в Сараево, включително и тези в Конституционния съд?

- БиХ като суверенна държава със своите институции както на ниво БиХ, така и на ниво РСръбска и федерация БиХ, трябва да поеме задължението и отговорността за функционирането на всички тези институции, които разполагат с достатъчен капацитет. 

- Мислите ли, че има опасност от нови разделения в Босна и Херцеговина, включително и териториални?

- Дейтънското мирно споразумение и Конституцията на БиХ предоставят достатъчно възможности за нормален живот и труд на държавата и нейните граждани - на двата ентетитета, на трите конституционни народи, както и на останалите граждани, живеещи в страната.

- Какво бъдеще искате за страната си? С какво може да помогне София и имате ли нужда от помощ?

- България като член на ЕС и като доскорошен председател на ЕС има богат опит с нейното 10-годишно членство. Тя може да помогне в много отношения по пътя ни за членство в ЕС. България също така е сред страните, които успешно усвояват средства от европейските фондове за развитието на нейната инфраструктура. Така че и по тези въпроси се надяваме да ни помогне много. Например в изработването на програми за по-пълноценно усвояване на средствата от предприсъединителните фондове. Би могла също така да ни посочи пропуските, които самата тя е допускала в процеса на присъединяване. За да не ги допускаме и ние.

- Кое е най-хубавото нещо, което ви се случи в София? 

- Много съм горд със своя дипломатически мандат в България, защото той съвпадна с един много плодотворен период за двете страни. Имах голямата чест и удоволствие да опозная вашата прекрасна страна, да се запозная с нейните хора. Благодарен съм на българските институции за помощта и сътрудничеството през целия ми мандат. Със сигурност това няма да е последното ми идване в България. Ще се връщам тук отново и отново, защото оставям много скъпи на сърцето ми приятели. Иска ми се също така отново да посетя някои впечатляващи и значими културно-исторически паметници и места в България, както и много интересни природни забележителности, оставили следа в съзнанието ми.