Невидимата ръка на пазара срещу трагедията на пациента

Годината е 2011-а. Много болници в България са пред фалит, защото са извършили, или поне отчели, повече дейности, отколкото здравната каса иска да им плати. Картината е безкрайно позната - болниците обясняват, че има много болни и средствата за лечение, които отпуска здравната каса, са недостатъчни, а здравната каса ги обвинява, че "надписват" дейности и разходи.
В много от болниците, или поне в част от тях, има нереално извършени дейности и респективно се правят ненужни разходи. Това е корупционна практика и води до "източване" на здравната каса. Но механичното намаляване на средствата не решава проблема с корупцията в здравеопазването. То просто прехвърля плащането от всички данъкоплатци към болните. Мярката е крайно дясна и Симеон Дянков може да се гордее, че е достигнал висоти, непостижими дори за Тачър и Рейгън, но дали българското общество има интерес от такова решение? Не поставям въпроса за социалната справедливост, защото е тема, която слабо вълнува - не само Дянков и ГЕРБ, но и целия политически спектър извън БСП.
Големият губещ от такава здравна политика и визия за "реформа" в здравеопазването е пациентът. За него болестта сама по себе си е загуба на пари, дори преди да е платил и стотинка за лекарства и лечение. През ХХI в. в България - страната-член на ЕС, правилата на играта "пазарна икономика" наказват всяка по-сериозна болежка с влошаване на социалния статус. Болестта прави човека по-беден. Лишен от възможността да се труди, болният българин задължително губи доходи, които в най-добрия случай здравно-осигурителната система му възстановява със значително закъснение. Много преди дори да се е докоснал до здравната ни система, болният българин вече е загубил. Това е първият урок, който пазарното общество дава по темата здравеопазване - ако искаш да оцелееш на пазара, най-добре не боледувай. Пазарната джунгла не е по-различна от животинската - болните са обречени, ако не на смърт, то на мизерия.
По-големият проблем обаче е пазарният механизъм вътре в здравната система. Изграждането на здравеопазването на пазарен принцип не само не решава никакви проблеми, но и превръща системата в генератор на проблеми и огромна "черна дупка", в която неефективно потъват все повече обществени ресурси. Защо се случва така?
За да разберем същината на проблема, е достатъчно да поразсъждаваме логично върху някои прости принципи на пазарната икономика и да проследим приложението им в системата на здравеопазването. Ако приемем, че болниците и докторите са максимизиращи своята печалба стопански субекти, то според класическата икономическа теория те би трябвало да допринасят за благосъстоянието на обществото, като преследват своя личен икономически интерес. В тези условия икономическият интерес на лекаря и болницата не е по-различен от икономическия интерес примерно на производителите на хляб, телевизори, компютри и коли. Също като тях лекарят и болницата трябва да продават колкото е възможно повече и по-скъпо своята продукция.
Продукцията на една болница и нейните лекари е лечението - изследвания, операции, други манипулации и т.н. С други думи, за да максимизират своята печалба, болниците и лекарите трябва да максимизират броя на болните, а по възможност - и сериозността на техните заболявания. По тази причина те "надписват" дейности, които не са извършили, а в по-лошия случай - лекуват и дори оперират здрави хора.
Според философията на реформата би трябвало здравната каса да контролира дейността на лекарите и изразходването на средствата, но очевидно тя не се справя с тази си функция и я свежда до намаляване на средствата за лечение. Друг въпрос е дали и доколко може да се контролира дейността на докторите. Чиновниците в здравната каса, дори да са с медицинско образование, едва ли могат като счетоводители да направят пълна ревизия на всяко лечение, защото човешкото тяло не оставя счетоводни документи за протичащите в него процеси.
Още по-силно изразени са тези проблеми във фармацевтичния сектор. За да максимизират своите печалби, фармацевтичните фирми трябва да произвеждат и да продават колкото е възможно повече и по-скъпи лекарства. Те също имат интерес болните хора да са повече и печелят от всяка епидемия или пандемия. Нещо повече, при по-тежките заболявания, като например онкологичните, икономическият интерес на фирмите е да се произвеждат и продават не "животоспасяващи", а "животоподдържащи" медикаменти, защото при по-дългите лечения пациентите плащат повече пари, а печалбата е максимална, когато лекарствата се приемат през целия живот. Лечението на СПИН в момента е на такава фаза - пациентът не може да бъде излекуван, но животът му се поддържа дълго време и при много висока цена, а откриването на медикамент за окончателно излекуване на болните от СПИН на практика ще редуцира печалбата от лечението и фармацевтичните компании нямат икономически ползи от подобно решение.
В пълен разрез с постановките на доктрината, наложена от господстващата дясна политикономия, на практика "невидимата ръка на пазара" стимулира антихуманно поведение на стопанските субекти в сектора здравеопазване. Техните интереси на пазара противоречат на интересите на обществото. Те максимизират своите печалби за сметка на здравето на хората. Тази неолиберална философия на "реформата" беше наложена в българското здравеопазване от Иван Костов и гарантирана от факта, че НДСВ, ДПС, ГЕРБ и всички други десни споделят същия "пазарен фундаментализъм". За 10 години в парламента в нито един момент нямаше необходимото мнозинство от поне 121 депутати, за да бъде отхвърлена тази философия. Докато моделът и стимулите не бъдат променени, нищо добро не чака българското здравеопазване. Разходите за здраве ще продължават да се увеличават заедно със заболеваемостта и смъртността.