Неразумно е! Недостойно е!

Отново сме принудени публично да протестираме  срещу намерението на някои политически сили в Стара Загора да се постави на Драматичния театър "Гео Милев" паметна плоча за осъдените от Народния съд местни граждани. Агресивното политическо решение е мотивирано с обстоятелството, че присъдите са били огласени от стълбището на театъра... Все едно на сградата на  Международния трибунал в Нюрнберг да сложат паметен знак за нацистите, чиито присъди бяха обявени там. В старозагорския случай също става дума за предимно армейски и полицейски началници. Едва ли е необходимо именно днес да влизаме в дискусия за историческата целесъобразност на Народния съд, но все пак трябва да напомним, че в България той бе идентичен с подобни институции в повечето европейски страни, възникнали в резултат на Втората световна война. Това бе и периодът на световната антифашистка съпротива, в която жертвоготовно участваха и българи от три поколения.
Учредители на Народния съд са не само членовете на правителството на Отечествения Фронт, но и видните опозиционни лидери Никола Петков, Г. М. Димитров (Гемето), Петър Попзлатев, Кимон Георгиев, Ангел Държански, Петко Стайнов, Григор Чешмеджишев, регентите Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски. Освен това Народният съд е сформиран в изпълнение на пряко задължение на България, императивно определено от САЩ, Англия, Франция и Съветския съюз.
Старозагорският общински съвет вкупом вписва в мартиролога на времето всички осъдени, между  тях по презумпция и убийците на Гео Милев. На сесията се разиграва познат псевдодемократичен сценарий - депутат от мнозинството прави предложения да се прекратят дебатите, мнозинството гласува - и така се приема откровено политическо решение. Политическо, защото е прието от политическо мнозинство. На това мнозинство не му трябват разисквания и други мнения, то няма време да се вгледа в историята и да премисли

поуките от миналото

и не си дава сметка, че едно политическо решение може да се отмени с друго политическо решение. Но докога в националното психологическо пространство призраците на мъртвите ще водят живите?
На Гео Милев в България са наименувани десетки училища, улици, булеварди, в столицата има цял жилищен квартал. Доказан е народният стремеж във всички краища на страната да се съхрани историческата памет за този велик наш сънародник, оказал се и най-съкровената жертва без съд и присъда две десетилетия преди Народния съд. Но защо единствено в родния край на Гео Милев възникват от време на време акции, които оскверняват името му? Защо в Казанлък преди време  се опитаха да вдигнат паметник на организатора на убийството на Гео Милев генерал Иван Вълков? И защо в Стара Загора, одухотворен и от Гео Милев като Град на поетите, сега искат в блясъка на името му да примъкнат спомена за палачите му? Сякаш се осъществява някаква родова вендета, каквато, естествено, няма, но не е ли подобна акция повод да напомнят за себе си вносителите на решението - "политически сили", чийто обществен авторитет е вече изчерпан?
Тук привеждаме мненията по случая на четирима писатели, носители на Националната награда "Гео Милев".


БОЙКО ЛАМБОВСКИ: Не съм запознат с житието на хората, осъдени от Народния съд в Стара Загора. Познавайки обаче подобни списъци в страната, предполагам, че случаят в Стара Загора е подобен на останалите. Тоест: между осъдените има почтени, честни и достойни българи, пострадали невинно. Има вероятно и ретроградни фигури, изцапали ръцете си с братоубийство, а съвестта си с човеконенавистничество и антисемитизъм. И турили себе си в политическа угода на най-зловещата идеология в световната история - фашистката. Тя се характеризира с агресивен национализъм и лозунги от типа на: "Германия над всичко". Тогавашните и днешните й адепти само заменят Германия с името на своята страна, забравяйки мислите на велики хуманисти като Лев Толстой, че собственият патриотизъм винаги е за сметка на някого, най-често човек като нас, може би и по-добър... И че лесно стига до агресия и престъпления, ако избяга от идеалите на хуманизма.
Не смятам за уместно притурянето на подобни имена към това на Гео Милев - огромен български поет и просветител, вярващ в добруването на България вследствие на нейната модернизация и естетическо приобщаване към водещите световни постижения.
Смятам подобно решение за непремислено добре, освен ако не бъде приложен селективен подход към имената в него.

РАШКО СТОЙКОВ: Като старозагорец, като дългогодишен уредник на музей "Гео Милев" протестирам срещу кощунството върху фасадата на Драматичен театър, носещ името на Гео Милев, да се постави паметна плоча за жертвите на Народния съд. С тези жертви се родееха убийците на Гео. Убийците, които 20 години преди Народния съд удушиха Поета с парче жица в подземията на една софийска казарма. Удушиха го за стиховете, които пише... Поетът не носи отговорност затова, че между "жертвите" на Народния съд освен палачи имаше и невинни.
Паметната плоча на фасадата на театър "Гео Милев" ще бъде нова примка от жица на врата на поета!
Докога ще се замеряме с костите на своите мъртъвци?

ВАЛЕРИ СТАНКОВ: Неприятно съм изненадан от факта, че на политически лилипути им е хрумнало да протягат къси ръчички и да бъркат с мръсни пръсти в святата българска памет за Гео Милев. Паметна плоча в знак на уважение към осъдените от Народния съд, разбира се, може да има - и не се съмнявам, че управниците в Стара Загора ще й намерят подходящо място, но то в никакъв случай не е на стената на Драматичния театър! Доколкото си спомням, Владимир Улянов - Ленин е обявил утрото на "светлата" ера, покачен на табуретка, но на никого в Русия не му е хрумнало да занити паметна плоча върху същата тази историческа дребна мебел. Неведнъж съм казвал, че Гео Милев трябва да бъде препрочетен. И най-вече - да го четат българските управници. С молив в ръка. И да си подчертават най-главното. И да знаят, че "Народът, Масата - инертна и безименна, но бездънна и безсмъртна, ражда всички нас". Край на цитата. Да знаят, че същите тези хиляди, Маса, Народ могат да свалят от трона и Бог, и Бойко Борисов, както и вчерашни и днешни Величества. Изразявам категоричната си подкрепа на Декларацията на МФ "Гео Милев" и се надявам благоразумието на управниците в Стара Загора да надделее, за да не тържествува пак някой нов Ахил с душа "дива и груба" и за да бъде пак свещената майка Хекуба всичко, което предопределя човешките ни избори.

ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ: Драматичните български събития през първата половина на ХХ век са изпълнени с жестоки примери на политическо беззаконие. Дяволският кръг: безброй безумни жертви на политическото противопоставяне, после - злобни опити за възмездие - се повтаря многократно в най-новата ни история. Някъде в началото на този дяволски кръг свети чистото име на големия наш поет Гео Милев. Едва ли ще се намери по-висок символ на невинна жертва на политическия бяс в многострадалната ни родина. Но Старозагорският театър носи неговото име не по политически, а преди всичко по духовни причини. Автор на най-превежданата в Европа поема, преводач на поезия от десетина езика, самият той театрален режисьор и художник-изпълнител на театрални декори (а при това - със старозагорски интелектуален корен!), Гео Милев има абсолютното право да даде име на този театрален храм. Неговото име над театралната фасада е достатъчно, за да подкрепи демократичния ни стремеж да извисим българския творчески дух над партийните битки, съзиданието - над политическия реваншизъм.
Мемориалната плоча в памет на осъдените в яростното време на Народния съд няма място върху фасадата на Старозагорския театър. Тя би била траен знак на мрачно политическо разделение, а не символ на духовно пречистване, каквато е мисията на един талантлив театър. За да е пълна историческата справедливост, такава мемориална плоча би могла да стои в пространството на други обществени места - площад, градска градина, централна улица, но не и на фасадата на Старозагорския театър "Гео Милев".
Нека подкрепяме светлите знаци в нашия духовен живот!

В заключение заявяваме, че поведението на  временното мнозинство в старозагорската община е неразумно и недостойно! В края на краищата това мнозинство не е в състояние и не може да взема решения, които очевидно надхвърлят неговите  интелектуални пълномощия, защото по същество  дилемата в случая е от национален мащаб и трябва да се решава от други общественици и на друго равнище!

----------
Декларация на Международната фондация "Гео Милев". За Международна фондация "Гео Милев" - Леда МИЛЕВА, почетен председател, Никола ИНДЖОВ, председател