Немили-недраги
/ брой: 11
"Да, работеха понякога с надница за няколко гроша, колкото за хляба. Но и то не беше всякога. Малцина можаха да се заловят за някоя, ако и скромна, но сигурна търговийка. Имаше няколко хлебари, няколко кръчмари или други малки търговци хъшове. Но за голямата маса бежанци, която постоянно се умножаваше, нямаше поминък. А зимите бяха студени, а кълките трепереха, а червата куркаха. Един студент от руски университет, наскоро изгонен от България, беше си купил един дръглив кон с мях и ходеше из браилските улици да продава дунавска вода. Двама учители, избягали от Диарбекир, продаваха лимонада на площада. Но скоро се лишиха от това предприятие, като не можеха да заплатят тежката такса за правопродаване, наложена от градското управление. Прочее, гладът и бедността простираха отвсякъде ръце към тия нещастници."
Тъй е било по времето на дядо Вазов. Тъй е и сега. Гладът и бедността простират отвсякъде ръце към нещастния българин. Като му куркат червата в България, хваща пътя за Кипър например. Там червата му може да спрат да куркат, ама в замяна работи кажи-речи денонощно и срещу възможно най-ниското заплащане. Което обаче е в пъти по-високо, отколкото за същата работа в България. Заради склонността да приема работа срещу по-ниска надница българинът вече не е желан във Великобритания. А и в други страни.
И как иначе. По времето на Иван Костов намалиха пенсиите наполовина. За четирите години управление на Симеон минималната работна заплата се вдигна с 10 лева. А един негов министър привличаше чуждите инвеститори с "Елате в България, тук работната ръка е най-евтина!" Кабинетът "Станишев" се опита да навакса пропуснатото. Правителството на Бойко Борисов обаче отново сложи доходите във фризера.
И понеже рибата се вмирисва от главата, най-важното е да се промени мисленето на тези, които ни управляват. Стане ли това, може и да скитосваме по света, но не немили-недраги.