Не се майтапете със Соломон Паси

"Кукуригу, кудкудяк, днеска снесох, утре пак" - тази детска залъгалка натрапчиво ми идва на умаq колчем от телевизионния екран се понесе кудкудякането цецкаризово, анкичолово и прочие телевизионни ярчици. Че "утре" пак нищо няма да снесат е ясно, но кудкудякането е гарантирано. Тяхното кудкудякане заглушава всякакъв опит на поканения в студиото им събеседник да се чуе и неговият глас, и съвсем естествено бързаш да смениш канала, за да не запратиш подръчен тежък предмет по невинния телевизор.
Признавам си, подобно кудкудякане, гарнирано с характерно при подобни гости лакейничене, очаквах, когато Димитър Цонев обяви в премиерното си предаване "Още от деня" на 31 март да очакваме интервю с американската помощник държавна секретарка Виктория Нюланд, дадено на Поли Златарева. Гледал съм Златарева да води вечер новините по БНТ, но там кажи-речи няма журналистическо творчество - четеш си информациите по аутокюто и толкова. И толкова по-приятна бе изненадата от изключителния професионализъм, проявен от Златарева във воденето на интервюто. Спокойно, прецизно поставени въпроси, логичен преход от тема на тема, никакво притеснение да се насочи разговора в посока очевидно неудобна за Нюланд.
Отговорите: отдавна не бях попадал на такава жалка илюстрация на принципа "говори, за да не каже нищо". То не бяха заклинания, че "искаме да живеем в свят, в който правилата се зачитат, в който хората сами определят бъдещето си... да направим общност от цивилизовани нации", то не бе спрягане на трафарети за "ценности", "върховенство на закона", "защита на стабилност, мир, демокрация, трансатлантическа общност" и т.н., и т.н., все този дух.
    Златарева не спести на гостенката си въпроса за скандалното й "Fuck the EU" ("да го начукам на ЕС"), употребено в разговор с американския посланик в Украйна. Отговорът беше издържан напълно в стил "Бойко Борисов и Мишо Бирата": "Предполагам, имате предвид един частен разговор, който е незаконно записан и пуснат в световната мрежа". И невинното каканижене, че "всеки един от вашите зрители е казвал в частен разговор неща, които никога не е очаквал да станат публични". Реакцията на Поли Златарева, независимо дали беше спонтанна или плод на добра предварителна подготовка, беше убийствена: "Да, но те (тв зрителите - б.а.) не са дипломати". Обяснението беше повече от нелепо - нещо за спецификата на ситуацията, нещо за търсене на средство за намаляване на ескалацията.
   
Браво на Поли Златарева!

    Не са за "браво" нашите т.нар. държавни мъже, които пак не успяха да се преборят с чупките в кръста пред американската гостенка, чийто чиновнически ранг предполага срещи на ниво най-много началник отдел във външното ни министерство, хайде, да проявим джентълменство и добронамереност - със самия министър. На всичкото отгоре бе наложено пълно информационно затъмнение. Както се разбра впоследствие - инструкцията за затъмнението дошла от Вашингтон. Обидно е, но не е никак изненадващо, свикнали сме вече и с наколенките, и с изпълняването на указания и инструкции.
    За мене лично по-обезпокояващо е друго, свързано с посещението на Виктория Нюланд и разговорите й на най-високо равнище от българска страна. Освен дискутирането на кризата в Украйна, пестеливо беше съобщено, че при президента е било обсъдено "по-тясното сътрудничество в областта на отбраната в рамките на НАТО". Случайно ли точно в този момент Соломон Паси лансира идеята, че американски ядрени ракети трябва да бъдат разположени на територията на България. Последва предложение на бившия военен министър Аню Ангелов да поискаме разполагане на бойни самолети F-16 на летище Граф Игнатиево. Дали

само поредно изхвърляне

на нашия "атлантик №1" е това, или става дума за нещо далече по-сериозно? Да припомним, че насмешка и подигравки предизвика навремето предложението на Паси, внесено в парламента в далечния 23 юни 1990 г., за присъединяване на България към НАТО. И малко ли майтапи отнесе той с возенето на тогавашния генерален секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер в картонения му "трабант"! Не на майтап обаче България днес е член на Евроатлантическия съюз. Така че случайно ли е в такъв случай времевото съвпадение на лансираната от Паси идея за разполагане на американски ядрени ракети у нас с преминалото в информационно затъмнение посещение на Виктория Нюланд в София?
    И за най-неизкушения политически е ясно, че ако се реализират такива планове, "необятните" ни 110 000 кв.км биха били първа мишена при, не дай си, боже, един ядрен конфликт. Но, карай - Fuck Bulgaria!