Най-ранният църковен градеж на Балканите?

Малката манастирска обител "Света Мария Магдалина" е разположена на живописен хълм на около километър северозападно от град Бухово. Преди шестнадесет века на това място се е извисявала една от най-големите църкви по българските земи от ранното християнство. По онова време историческият храм "Света София", дал името на столицата ни, е все още малка гробищна църквица.
Сегашният манастирски параклис, строен през 1881 г., се вписва в апсидата на разрушена и забравена базилика, построена през втората половина на ІV век. Основите й бяха разкрити при археологически разкопки, започнали в манастира през август 2013 г. под ръководството на Снежана Горянова от Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН. 
През този археологически сезон колективът разкрива изцяло основите на древнохристиянската едноапсидна трикорабна базилика. Тази внушителна храмова сграда, с 41 м дължина и 18 м широчина, е имала два притвора - външен и вътрешен. Входът й е бил фланкиран от две кули. Издигната е от ломени камъни и от тухлени пояси. В югоизточния й ъгъл се е намирало квадратно помещение, определено като баптистерий (кръщелня). Неочаквано обаче в средата му изследователите попадат на гроб от ІV в. В него е погребан 35-45-годишен мъж. Запазени са само част от костите от краката му, под които лежи бронзова монета от времето на император Констанций ІІ (351-361 г.). Дали страничното помещение не е било всъщност мавзолей, където е погребан християнски светец? Това е въпрос, на който специалистите тепърва ще търсят отговора.
Според преданието, разпространено сред местните жители, базиликата е построена по заръка на майката на св. император Константин света императрица Елена. Археолог Снежана Горянова обаче смята, че храмът е издигнат от техните потомци - през втората половина на ІV в.
Още през 30-те години на миналия век проф. Никола Мавродинов е смятал, че тази базилика е "извънредно важна за историята на архитектурата на Балканския полуостров през четвъртото столетие". Ученият вярва, че "църковното строителство у нас започва тъкмо с нея".
Впрочем старинният храм е изследван частично през 1932 г. Вера Иванова-Мавродинова представя резултатите в Годишника на Народния музей, както и на Петия конгрес по византийски изследвания в Рим през 1936 г.
"Открихме монети от ІV, VІ и VІІ век, много сребърни османски монети, използвани като украса, църковна утвар - обков на кандило, части от кадилници, свещници, обкови на книги и икони, нагръдни кръстове, накити, предимно от Възраждането, разказва Снежана Горянова. Екипът попаднал и на стъкла от прозорците.
Любопитно е, че тази голяма църква престава да съществува в началото на VІІ в. Каква е причината за това, си остава загадка.
Вероятно манастирът тук е построен през ХVІ в. Два века по-късно е опожарен от нашествие на кърджалии. При строителството на новия храм през 1881 г. са открити християнски гробове. Археолозите също попадат на 18 гроба и на едно късноантично погребение. Изследователите установяват, че тук, вероятно през ХVІІІ в., е имало и граждански некропол.
След кърджалийското нападение манастирското място потъва в забвение. Историкът и етнограф Димитър Маринов описва любопитна история, свързана с построяването на манастирския параклис няколко години след Освобождението. Буховчаните Ленка и Стоичко Апостолови твърдели, че на онзи хълм се намирал стар манастир и призовавали хората да го построят отново. Когато наистина започнали да разкопават най-високата част на хълма, наистина разкрили част от основите на древната базилика. Изкопани са и "няколко коли" човешки кости.
Безспорно манастирът "Света Мария Магдалина", скътал тайни от още от късната античност и ранното християнство, е съществено звено от огърлицата на Софийската Света гора. В това ни убеждават и предприетите археологически проучвания.