Надеждата
/ брой: 106
На България са й нужни спокойствие и мисъл. Не кресливост и налудничаво самочувствие. На страната ни са необходими чувство за обща съдба, усет за общи предизвикателства, обща тревога за бъдещето.
Намираме се в свят на жестока конкуренция, в който продължаваме да не искаме да видим мястото си, язвите и предимствата си, затворените пътища и възможните перспективи. Мисленето ден за ден, дори мандат за мандат, отдавна се е превърнало в тъжна орис, която ни връзва в кораб с никаква посока.
Универсалните обяснения и чудотворните извинения отдавна ни обричат на тъп поглед и пиянска походка. Криза било, криза... И оттук следвало всичко, ама всичко. Всички десетки тъжни класации, които оглавяваме като народ. Съседката ни Турция защо не е в криза? В Гърция, като е толкова дълбока кризата, защо средната работна заплата е над 1500 евро? Испанският конституционен съд защо отмени драстични социални съкращения? Той на Луната ли живее, не знае ли, че има криза? В Германия и Франция защо постоянно обсъждат как да намалят безработицата и как да увеличат предимствата на своите стоки? Защо не изчакат кризата да отмине?
За нас ще отмине ли? Образованите бягат поголовно, застаряването на нацията ни е страшно... Нашата истинска криза предстои.
А каквото и да приказва улицата, надеждата е с адрес бул. "Дондуков" и пл. "Народно събрание".