N-ЧО N-ЧЕВ НА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ ОТ ЖИВ МИНИСТЪР

Със свито сърце гражданинът N-чо N-чев помогна на мургавия бизнесмен да свалят релсата от каручката и да я предадат на пункта за вторични суровини: няма да се размине без разпити откъде я карат, как са я придобили. Размина се. N-чев дори получи хонорар за участието – 2 лева, шепа жълти стотинки и „Айде на добър път и умната!” Беше пригладнял, не ял от два дни. От някакво павилионче наблизо с фирма “Pizza на парче 1,70 лв.” се носеше изкушаващ, непознат аромат. Престраши се да опита този нов за него артикул: когато излезе от България преди 14 години, в такива закусвалнички се продаваха банички и козунак, „менюто” му като аргатин в Беломорска Тракия включваше попара с мляко от кравите, които доеше във фермата и собственоръчно приготвени в солена саламура маслини, спастрени тайничко при беритбата. „Все пак, личи си, че вече сме членове на Европейския съюз, асортиментът е по-богат”, помисли си N-чев, останал въпреки изпитанията, верен на личния си цивилизационен избор.
„Сложи си от тоя сос, става по-хубаво, накъде по капли в това гадно време?” Здравенякът, който го заговори, беше шофьорът на спрелия пред павилиончето камион. Явно си търсеше компания и N-чев естествено не отказа. Имало срутване на скали, разчиствали пътя, правел вече трети курс. Наближиха срутището, но пътят на камиона беше препречен от десетина автомобила, различни марки и надписи, в които се повтаряха две латински букви: “TV”. „Довечера, за новините, ето я министърката е вече тука, интервюират я”, поясни шофьорът. “Браво, значи министрите вече са народни хора, щом и те хващат лопатите, възторгна се N-чев, сигурно това е нова европейска директива”. „Абе, човек, ти от небето ли падаш, та ако си стои в кабинета, кой ще я снима, кой ще я показва по телевизията, а така и „шефът” ще я похвали, че от стоене на теферич посред зима е хванала тен. Айде слизай, че отивам да товаря.”
Въодушевление обзе нашия герой, грабна лопата и се включи в разчистването. Беше свикнал с каторжния труд, чиновническите му някога ръце бяха загрубели, налял беше и мускули. „Солидарност, нали това е основополагащ принцип на голямото и дружно европейско семейство”, пред очите на N-чев и с негово участие се сбъдваше мечтата му. В този миг се свлече лавина от камъни, липсата на окото, загубено при оня инцидент с връхлетелия го на пешеходната пътека джип, му попречи да се ориентира бързо като останалите, остра болка го резна в прасеца, рукна кръв. Зави сирена на линейка, помогнаха му да се качи, чу кратка команда: ”Карай в София, в „Пирогов”. „Ама защо чак в София, това е дребна работа, в най-близкия селски здравпункт ще ме превържат и”...Не можа да довърши, пресече го, стори му се доста подигравателно, санитарят:  „Абе човек, то от тука до София болница няма, ти - селски здравпункт!”
 Така за трети път в своя първи след 14 години ден в родината, N-чо N-чев се сблъска с неочаквани жалони по широкия друм, осветен от пътеводната брюкселска звезда: приетото без уговорки в пункта за вторични суровини парче от жп релса, заснемането на телевизионно шоу с участие на истински министър от плът и кръв и осигуряването на централизирана медицинска помощ за превръзка на одраскване.