N-ЧЕВ НАУЧАВА, ЧЕ Е МЪРТЪВ

Санитарят беше усетил, че пасажерът на линейката нещо не е в час и че няма да се оправи сам в стълпотворението в „Пирогов”, заведе го в превързочната, намигна на сестрата и красноречиво чукна с палец по слепоочието си
- Личната карта? - жената зад гишето протегна ръка.
- Ъ-ъ-ъ, не е в мене - измънка N-чев.
- Егене?!- изстреля нетърпеливо чиновничката.
Помнеше го:
- 6604231123.
Жената натисна някакви клавиши. Последва:
- Повторете! Сигурен ли сте? Господине, подигравате ли се с мене. Лицето N-чо N-чев е починало преди 14 години. Аман от тарикати без осигуровки, дето и от оня свят почнаха да ни се мъкнат. Следващия, моля!
- Мъртъв? - мислеше си смутено N-чев, но неговият неизменен оптимизъм му нашепна. - Всяко зло за добро, заради една драскотина ме докараха с линейка до столицата, иначе имаше да се влача поне два дни. А и ключовете от апартамента са в джоба ми, дано Ленчето не е сменила ключалката.
Не беше я сменила. Апартаментът не се беше много променил. Само старият „Мраз” беше заменен с „Индезит”, а готварската печка „Мечта” – с „Горенье”. „Нали сме в Европа”, опита да повдигне посмутения си дух нашият блуден син. Но духът му съвсем рухна, като видя окачения на стената свой уголемен портрет с черна лента на единия ъгъл. А и някакъв мъжки панталон, провесен на облегалката на стола. Нищо не му оставаше освен да чака.
Дочака. Смрачаваше се, когато се чу превъртането на ключ, влезлият застина за миг и се опита да излезе обратно: от фотьойла се надигаше брадясал, запуснат мъж, със захабени дрехи и на всичкото отгоре и едноок.
- Чакайте, не се страхувайте, не съм крадец! - N-чев бе започнал да съобразява по-бързо. Накратко му обясни кой е и къде се е губил тези 14 години. А научи за намерения негов обгорял  паспорт в катастрофиралия и възпламенил се джип на някаква мутра (Шишо Шишев – Бакшиша, същият който му взе паспорта и го остави да робува в Беломорска Тракия, докато избие двайсетте хиляди долара - цената на изхвърления в тоалетната от добросъвестния гражданин N-чев наркотик, схвана  нечаканият гост). А после минали години, запознали се по интернет с Ленчето, само не се живее, особено мъж, и се събрали.
- Тя всеки момент ще се прибере, вече е разходила кучето на Келешарови - уточни мъжът, който се представи като Драгостин – Викай ми просто Драго!
 N-чев не попита какви са тези Келешарови и какво общо има Ленчето с тяхното куче, прецени, че има време да научи всичко. Поканата на Драго да пийнат по едно беше повече от уместна, като домакин той извади от „Индезита” домати, надроби салатата и напълни чашите:
 - Ха, наздраве, добре си дошъл, все някак си ще оправим нещата.
Чукнаха се, N-чев бодна доматче и, непоправимият оптимист, прегърнал принадлежността на Родината към ЕС като личен цивилизационен избор, тутакси заключи:
- Ето,март сме, а произвеждаме пресен зеленчук!
Лапна и едва се сдържа да не изплюе: нещо лигаво, безвкусно: „Сигурно го е държал в камерата и е измръзнало”. Драго усети:
- Това е приятел, забрави ги онези сочни наши домати! Сега такива ги внасят в Европейския ни съюз! Чувам, че Ленчето се качва по стълбите. Я по-добре влез в стаята да не се стресне, аз ще я подготвя...