Мразим от сърце

Това беше в зората на протестите, преди инсталирането на бялото пиано на жълтите павета пред парламента, преди ядното пиене на бира, преди голите цици на някаква манекенка ли, артистка ли. И.А. и Б.Е. (и не само те) се прехласваха в "Стандартнюз" пред "пъстрата река (която) пълзи към Орлов мост, накрая се разлива по бул. "Евлоги Георгиев", прозираха, че "По усмивките и тихата убеденост на хората ни става ясно - утре пак на същото място, по същото време", вещаеха, че "Бъдещето е там - на жълтите павета". Но, отбелязват двете авторки, "Лаф № 1 на четвъртия ден е "Мразя ви безплатно", което младеж е изписал на плаката си.
Днес е вече 200 и не знам кой си протестен ден. Пъстрата река помътня и попресъхва - поне така изглежда в телевизионните репортажи, които са се заинатили да ни показват вече 200 и не знам кой си ден БНТ, Би Ти Ви, Нова и т.н. Някак от само себе си ми се натрапва спомен от доста далечно вече минало, когато всеки божи ден вестниците и радиото съобщаваха за 252-ро, 375-о, 548-о "сериозно предупреждение на Китайската народна република" по повод съответния брой нарушения на въздушното й пространство от американски самолети. Забавлявахме се с тази статистика на "сериозните предупреждения". Както вече щяхме да се забавляваме, ако не бяха толкова досадни телевизионните репортажи, проследяващи "традиционния маршрут" на протестиращите от Министерския съвет до площад "Народно събрание".
Но това "Мразя ви безплатно", закачливо определено от двете авторки като "лаф № 1 на четвъртия ден", отразява смразяващо кръвта явление в съвременната българска действителност. То не е просто безобидна приумица, не е младежко оригиналничене. То показва нямаща нищо общо с демокрацията нетърпимост, каква ти нетърпимост - злоба към опонента, към различно мислещия, някаква уж отречена, уж заклеймявана, уж останала в миналото болшевишка праволинейност, догматика, която не допуска друга алтернатива, освен унищожението на "врага".
Тази "култура на омразата", прояждаща политическия ни живот, е доста обсъждана тема напоследък. Първенството на водачите на ГЕРБ в насаждането й е безспорно. За нея, дали го е желал или не, допринесе и предопределеният да бъде обединител на нацията президент. Поради което и така кухо и неубедително прозвучаха заклинанията в новогодишното му приветствие "да отхвърлим безсмислените противопоставяния и да се обединим около добрите идеи". Най-тревожното е обаче, че омразата, озлоблението не е вече запазена територия на по балкански незрялата ни политическа върхушка, а като метастаза е проникнала в сърцата на вероятно смятащи се и смятани от близките им за добросърдечни хора. И същите тези, във всекидневието вероятно добри и грижовни татковци и майки, каки и батковци, седнали пред компютъра, биват обхванати от наистина сатанинска ненавист и озлобление към постъпки, явления, събития, които би трябвало да предизвикват възхищение или състрадание, радост и преклонение. Става дума за "хейтърите", за "мразещите".
Те мразят безплатно и поголовно. Някои от тях са дежурни по интернет форумите, разпознаваеми са не само с псевдонимите си, но са и предвидими с реакциите си. Злобата им срещу "комундетата", презрението им към "рашките" (от английското произнасяне на Russia - Раша) е дежурна и банална. Понякога ги избива на садизъм: "Шебек тлъст, бих изтръгнал болшевишкото ти сърце с голи ръце, бих те клал с часове, московска слугиньо, ще молиш за пощада, колхознико, ще молиш да спра, мамичката ти славянско-комунистическа", се пеняви "Всевишния монтанец".
Дежурният по форумите "Атила" е по-мащабен: "Аз откога съм ви казал, че единственото решение на проблема със съветската милиционерска курва от Северозападната Задунайска губерния е газифициране на въздуха в Плевен с БИ 58 или хлориране на водата с антракс или синя пъпка".
Тази порода хейтъри са по-скоро безинтересни, защото са банални. Но какви са реакциите на безспорно патриотичното начинание на бизнесмен да предложи да откупи от крадците задигнатите грифони от паметника на Васил Левски, като им заплати стократно цената, която биха взели от предаването им за скрап. Спестявам си неудобството да преписвам коментарите... Само ще споделя един кощунствен коментар: Левски е провъзгласен за "основоположник на рекета в България" и е "обесен като криминален престъпник". Поруган е Апостола на българската свобода, та на някакъв бизнесмен ли ще му цепим басма?
Хайде, с жеста на бизнесмена как да е: у нас по-заможният е по правило ненавистен. Но какво ще кажете за друг случай, с английско дете, което е счупило коледна играчка в магазин и е изпратило извинително писмо с прикачени лири за компенсация. "Пецата: "Това писмо е писано от възрастен човек. При това малоумник, понеже нямал акъл да съобрази изписването на буквите по един и същ начин. Доста жалка картинка са от този магазин". Гост: "Писмото е без нито една правописна грешка. Но покрай тази новина - реклама по цял свят. Измекяри." Хо-хо-хо: "Писмото е фалшиво! Някои букви са изписани с обиграна в ръкописа ръка." Гонзо: "Уф, почна се с трогателните коледни бози и локуми. Още 20 дена, ще изтърпим все някак, братя!"
В интерес на истината, за разлика от стопроцентово негативните коментари в случая с грифоните от паметника на Левски, в този случай има и немалко коментари в смисъл: "Вижте хората как по този начин възпитават децата си", или "На това в България му викат "балъщина", вижте хората как възпитават децата си".
Но ако може да се достигне някакъв връх в хейтърството, в цинизма и човеконенавистничеството, то е в някои от коментарите по повод минутата мълчание в парламента по повод годишнината от разстрела на шестте деца от Ястребино. В това село на 20 декември 1943 г. по нареждане на фашистките власти са разстреляни 18 души, от които шест невръстни деца. Може да отричаш социализма, може по някакви причини, или без причина, просто от незнание да мразиш "комундетата", но жестокото убийство на дете би трябвало да буди единствено и само жалост, състрадание. Би трябвало. Но не у някои от нашите заклети хейтъри. "Кой знае какви диващини са правили тези шумкарчета, че да ги ликвидират" (анонимен). "Всички шумкари заслужават само едно - смърт!" (анонимен). "Навсякъде по света партизаните са считани за терористи" (Мандраджията).
Навсякъде по света, освен в България, свято тачат подвига и паметта на партизаните и другите борци против фашизма, но това е друга тема. Неразбираема не само за хейтърите, но и за мнозина, нароили се през последните 23 години, "демократи", лишени не само от историческа памет, но и от елементарно образование. Не говорим за пещерните антикомунисти сред политиците, за които това е просто кариерен интерес.
"Мразя ви безплатно!" По-точно "Мразим безплатно и от сърце".