Моят приятел и "колега" артистът Асен Кисимов

Бяхме близки приятели. А колкото до думичката "колега", нея я сложих не защото той пишеше стихове като мен, нито защото аз можех да играя в пиеси като него, а защото двамата заедно сме изнесли пред малчуганите десетки, ако не и повече представления с гатанки и стихове от Панчо Панчев, в които той (авторът) участваше редом с големия майстор на сценичното слово.

Така си и отиде от този свят бате Асен - в една нощ, когато на другия ден сутринта щеше да радва децата със закачливите ми римувани смешки. Не бях с него тогава, макар че в повечето случаи изнасяхме заедно тези представления.
Бях писал в един вестник:

"На ръст невисок, но по дух извисен,
 стърчеше над всички ни Бате Асен."

Незабравима галерия от различни хора - добри и лоши, хитри и не чак толкова, изиграни в киното и на сцената на Военния театър, а преди това в театър "София" и в Бургаския драматичен театър, където беше разпределен след завършването си на ВИТИЗ (старото име НАТФИЗ "Кръстю Сарафов"). Асен Кисимов бе наричан с любов от всички ни Бате Асен! Такъв си остана той и от радиото, където още млад започна да радва децата в едно дълготрайно предаване с рекордна цифра излъчвания.
Много години беше един от най-ценните артисти на Военния театър. Там изигра галерия от образи, за които с удоволствие си спомнят хора от моето поколение. Помнят го като евреина Хаим в пиесата на Иван Радоев "Чудото" или в други български пиеси като "Табакера 18 карата" от Никола Русев, "Пътеки" от Николай Хайтов и в много други. Играл е и в много чуждестранни пиеси - от "Напразни усилия" на Шекспир, до "Сизве Банзи е мъртъв" на Атол Фюгарт.
От екрана го знаем като гостенина във веселата кинокомедия "От нищо нещо", където заедно с колегите си Анета Сотирова и Стефан Данаилов са чудесно трио. Да не се отклоняваме в многото му участия в телевизионни постановки.
За Асен Кисимов може да се каже, че не е ясно дали повече го възприемаме като артист, изиграл ролята, или като певец, изпял песента, помним поне мелодията, но не забравяме и текста и изпълнителя. Всеки от нас може спокойно да запее чудните текстове на Валери Петров от песните "Песен за хвърчащите хора" и "Къде остана моето детство".
Написах Валери Петров и си спомних за незабравимите рецитали на Асен Кисимов по уж веселите, а всъщност мъдри и тъжни поеми на  големия майстор на ритмичното и римувано слово. В тях оценявахме не само високия смисъл на будния гражданин и поет, а и блестящото изпълнение на артиста-рецитатор. Асен беше петимен да ги изпълнява. Спомням си едно събиране в таванския дом на Януш Вазов на улица Раковска. Трябваше да ни каже едно, последното, които е научил, а Кисимчето при молбите на всички каза няколко.
Имах голямото щастие да изиграе и на сцената един от любимите ми герои - Мунчо от комедията "Има ли смисъл да утепваме мечка?", поставена от режисьора Борис Тафков в Театъра на поезията и естрадата, станал после Театър "София". Там си партнираше с второто главно лице Гунчо, изиграно от друг голям наш артист - Коста Цонев! Единият висок и до глупост честен (Коста), а другият нисичък и до болка тарикат (Асенчо). Запомнил съм го този герой, защото както е редно, артистът Асен Кисимов добави много към образа. Интересно е да се отбележи, че в живота Асенчо е меко казано непрактичен, а на сцената беше изключително изобретателен в своите хитрини и техните плодове.
При срещите ни в началния курс на училищата или в детските градини, когато давахме думата на малките си зрители за въпроси, те също се обръщаха към него със сладкото в техните уста "Бате Асене"... И той им отговаряше съвсем непосредствено, сякаш беше един от тях! А на по-любопитните, на които им беше неудобно на го наричат Бате Асен, аз деликатно им обяснявах, че могат да го наричат Дядо Бате Асен... Така го и наричаха.
Откъде тази любов не само към малчуганите, а към колеги, към случайно срещнати граждани, към публиката, към продавачите в магазини, където сме влизали, към хората, които виждахме на улицата! Откъде у него тази обществено така полезна близост между човеците? В отговор на добрината му един хулиган, уж припознал се, така го беше пребил в трамвая, че той дълго след това се възстановяваше.