Местните избори в Турция са като референдум
Икономиката опразва джоба на турците и това може да коства победата на управляващата партия
/ брой: 61
На 31 март, неделя, предстоят местни избори в Турция. Но за разлика отпреди, тези избори се оценяват от все повече наблюдатели като “по-различни” и дори като своеобразен референдум за 16-годишното управление на президента Ердоган. Основание за подобни изводи са примерите с “отчаяна тактика на президента за задържане на избиратели”. Ако има доза истина в подобни твърдения, това несъмнено е опит да се избегне предполагаемо унижение за управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), при положение, че загуби кметските места в основни градове като Анкара и Истанбул. Факт е, че дори в навечерието на изборите все още се търсят онези фактори и механизми, които могат да повлияят на решението на избирателите. Социологически проучвания сочат, че 70% от турските граждани ще продължат да гласуват за партията, която са подкрепяли и преди. Но оставащите
30% са решаващи за победата
те ще определят резултата Не случайно се казва, че тези турци ще изчакат до последния момент, защото “гражданите са започнали да изяждат джоба си”. Или както съобщават от агенция “Содев”, 54.3% от избирателите ще бъдат повлияни от икономическото положение. Тревога за управляващите е, че дори 28% от твърдия електорат на ПСР определят икономическото положение като “лошо”. Допълнително 40% от подкрепящите Ердоган от крайно-дясната Партия на националистическото действие (ПНД) с лидер Девлет Бахчели са заявили, че “положението е дори много лошо”.
При това положение нормално е целта на ПСР да бъде не спечелването на нови избиратели, а повторното привличане на онези, които са гласували за нея на 24 юни 2018 г. Дали ще има изненади, както твърдят някои анализатори на вътрешната политика в Турция, предстои да се види само след дни. Но слухове, че отново се раздават по 150 лири за участие в предизборните митинги на управляващите заливат големите градове на страната. Отделно са социалните придобивки, обещанията за светло бъдеще и спад в срива на турската лира веднага след изборите, както оповести финансовият министър, който впрочем е зет на президента. Предвижда се да се задържи курс около 5 лири за долар при положение, че в момента курсът наближава 6 лири за долар.
От своя страна Ердоган прилага и нова тактика
В телевизионно интервю той предупреждава кандидата на опозицията за столичен кмет, който има вероятност да спечели, че кандидатурата му няма да го предпази от евентуални съдебни действия. Обвиненията към адвокат Мансур Яваш, подкрепян от главните опозиционни партии, са криминални, конкретно за “нарушаване на задължения като адвокат”. Естествено Яваш отхвърли тези обвинения и ги е определи като “цел да ме компрометират преди изборите”. Някои социолози очакват точно той лесно да победи кандидата на ПСР. Това би било загуба на контрол върху столицата на Турция и няма как да не е удар върху Ердоган. Именно затова той заявява, че Мансур Яваш ще “плати висока цена и ще накара и гражданите да платят сериозна цена”.
На Ердоган му се удава тази реторика и обикновено печели привърженици, но днес ситуацията е различна. Рецесията е съпроводена с валутна криза и това изнервя населението. В тази връзка Селахатин Демирташ, все още затворения в Одрин опозиционен лидер на прокюрдската Демократична
партия на народите (ДПН), заяви в интервю пред партийния вестник “Йени яшам” (“Нов живот”), че Западът подкрепя кандидатите на опозиционната Народно-републиканска партия (НРП) с лидер Кемал Калъчдарооглу и на “Добрата партия” с Мерал Акшенер, защото “резултатите от изборите могат да бъдат удобен момент за демокрацията”. Той призовава привържениците си да не бойкотират изборите. Известно е, че кемалистката опозиционна НРП и прокюрдската ДПН имат споразумение за взаимна подкрепа на тези местни избори. В Егейския регион, където НРП е силна, ДПН няма да издига кандидати, а кемалистката НРП няма да издига кандидати в кюрдските райони, където обикновено турските граждани от кюрдски произход подкрепят ДПН. Но по принцип избирателите трудно преглъщат подобни споразумения и в случая не винаги се приема на сериозно и този “съюз” на НРП и ДПН. Именно затова Демирташ казва, че “ние не очакваме да гласувате от сърце за НРП и за “Добрата партия” в регионите, където ние нямаме наши кандидати, но понякога един само глас подава много сигнали”.
Той допълва, че „вашият глас е стратегически”
защото “ние нямаме нито коалиция, нито сътрудничество с НРП, но това е единственият начин да изпратим на бунището на историята ПСР и да разклатим това управление”. Дали кюрдите в Турция ще го разберат и ще последват съвета му? След дни ще се разбере.
Ще се разбере също дали Мерал Акшенер е била убедителна, когато е отговаряла на нападките на Ердоган в предизборните му митинги. Тя твърди,
че не се страхува от Ердоган и припомня казано от президента Сюлейман Демирел преди години, а именно, че “тенджерата клати всяко управление”. Като посочиш на хората, че днес за 100 лири купуват половината на това, което си купил вчера, те на кого ще повярват? Още повече, че връзка пресен лук струва вече 7 лири (2.3 лева), а младите безработни турци са станали близо 5 млн. Ще постигне ли опозицията успех с такава агитация, която се концентрира върху икономическото положение?
Защото Ердоган е впрегнал и външната политика, и гневните си слова срещу убиеца на 50 мюсюлмани в Нова Зеландия, изживявайки се като лидер на де-що има изповядващи ислям по света. Той дори е взел решение музеят
„Света София” да превърне отново в джамия
Мотивите за това решение в дните преди 31 март са особено прецизирани - да се посещава “Света София” безплатно от всички, както е за “Синята джамия” (“Султан Ахмет”), намираща се наблизо. Без значение e, че “Света София” е била най-голямата християнска черква в света по времето на Константинопол и самият Ататюрк я е обявил за музей през 1934 г, за да подчертае светския, западен и модерен характер на нова Турция. Тя не само е паметник на ЮНЕСКО, но и средствата за поддържането й се осигуряват от тази организация. Важното е, че по този начин днес консервативните мюсюлмани в Турция получават “подарък”, който те приемат като повече от ценен. За да се постигне успех на местните избори на 31 март, се използват всякакви средства. След дни ще видим каква е тяхната резултатност.