Мариана Кукушева: Няма да има шоково поскъпване на хляба

Интервю на Мая ЙОВАНОВСКА

• ---

• - Г-жо Кукушева, как се движи цената на зърното, тя сякаш расте паралелно с цената на горивата?
  - Цената расте свързано с тази на горивата. С колкото процента пораснаха горивата, с толкова процента нарасна и цената на зърното. Това показва, че продоволствената сигурност се крепи на основа на зърното, на хлебната пшеница, и гарантира живота, както и петролът е свързан със същите мотивни компоненти. Ние нямаме изненада и не говорим за шоково поскъпване в последните десет дни. Това се отнася и за пшеницата, и за петрола.
• 
  - А какъв е процентът на поскъпване при зърното?
  - С 20-22% е поскъпването, но то не е за последните десет дни, а касае цените от месец ноември миналата година досега.
• 
  - Предвид поскъпващите горива, ток и други компоненти, какво е повишението в себестойността на производството на хляба?
  - Сега положението е доста по-тежко отпреди месец. Себестойността на хляба се променя с часове. Цената на енергията най-вече в пиковите часове на денонощието е най-висока, а ние точно тогава произвеждаме хляба на България. Освен това цената на дизела за нас има огромно значение. Защото хлябът е храната с най-тежка логистика. Виждате, че независимо от климатичните условия - пек, сняг, дъжд, вятър, ние доставяме хляб и до най-отдалечените населени места на България. Категорично заявявам, че това ще продължи. Ние ще продължим да произвеждаме и доставяме хляба на България. Хората не трябва да се притесняват.
• 
  - Как се отразяват високите разходи върху нормата на печалба?
  - Нормата на печалба в повечето случаи клони около нула. В моменти на форсмажор, като настоящата ситуация.
  Всъщност, ние сме в ситуация на форсмажор от две години. По принцип - откакто говорим за КОВИД-пандемия. Като прибавите и военното положение в Украйна, разбирате, че форсмажорните обстоятелства са още по-тежки. Независимо от това, браншът се опитва да оцелява.
  Още повече има един наш партньор, през който реализираме стоката. Това са членовете на Сдружението за модерна търговия, които, повярвайте ми, истински се грижат хлебопроизводителите да са с норма на печалба около нулата. За съжаление, при някои хлебопроизводители, които не са си направили добре сметката и отстъпват на супервайзерите, печалба изобщо няма и те са в състояние на икономически фалит.
• 
  - Предвиждате, че всички тези фактори могат да докарат някои производители до фалит?
  - Някои производители вече стигнаха до фалит. Но няма да оповестявам за кои икономически субекти става въпрос.
• 
  - Не мога да не ви попитам как ще се отрази всичко случващо се върху цената на хляба?
  - Всичко, което се случва, се отразява върху цената на хляба. Цената на хляба следва плавно тенденциите, които се отнасят до себестойността на всички компоненти. Ако някой днес ви каже, че цената на хляба ще се задържи и няма да се променя, едва ли ще му повярвате.
  Заявявам обаче, че хлебният баланс на България е гарантиран. Хлябът ще продължи да бъде най-истинската и най-достъпната храна за българските потребители.
  Цената на насъщния ще продължи да се определя по пазарни механизми. Тъй като сме в дива конкуренция помежду си, не очаквам да има шоково поскъпване на хляба.
• 
  - И точно по въпроса за хляба и зърното миналата седмица имаше заседание на Консултативния съвет по зърното, в което участваха и хлебопроизводителите. Държавата планира да изкупи пшеница от зърнопроизводителите. За какви количества става въпрос?
  - Ние не просто участваме в Консултативния съвет по зърното, а бяхме инициатори на тази среща между земеделския бранш, преработвателите и държавното ръководство. На срещата присъстваше премиерът Кирил Петков, вицепремиерите Корнелия Нинова и Асен Василев, както и министърът на земеделието Иван Иванов. Постигнато беше абсолютно съгласие и се взе изключително справедливо и разумно решение.
  Тъй като в държавата в момента има 3 милиона тона пшеница, достатъчни са милион и половина тона да обезпечат хляба на българското население до месец юни 2023 година. Останалите милион и половина тона ще бъдат изнесени и продадени на външните пазари. Така че зърнопроизводителите да получат своята заслужена печалба за труда си и да могат да продължат да провеждат пролетните мероприятия на българските полета.
• 
  - Миналата година имахме изключително добра реколта. Какво показват прогнозните данни за тазгодишната?
  - Само след три месеца ще влезем в жътва. Обикновено тя започва в Южна България около 20 юни. Очакваната реколта е близо 7 милиона тона. Но не по-малко от 6 милиона тона. Очакваме обаче да е не само голяма като количество, но и качествена.
• 
  - Отдавна настоявате за намаляване на ДДС за храните. Такова предложение има и от БСП - един от коалиционните партньори в правителството - за 9% косвен данък върху храните от първа необходимост. Разчитате ли това да бъде одобрено?
  - Бюджетът до неговото ревизиране вече е абсолютно приет. Поддържаме нашето предложение за намаление на ДДС на храните. Ще подновим разговорите по тази тема с наближаването на месец юни, за когато се планира актуализацията на бюджета. Вярвам, че българското правителство ще прояви мъдрост.

МАРИАНА КУКУШЕВА е завършила педагогика в Югозападния университет. Специализирала е в Университета по хранително-вкусови технологии в Пловдив. Председател е на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС), учреден през 2013 г. Съюзът обединява Сдружение "Браншова камара на индустриалните хлебопроизводители и сладкари в България" и "Федерация на хлебопроизводителите и сладкарите в България". НБСХС е организацията, която представлява бранша на всички нива. Членове са индустриални, средни и малки предприятия от хлебопекарния и сладкарския сектор, научни институти и училища.