Любов по необходимост
/ брой: 84
На мен ми дайте лукса, а който иска, да вземе нещата от първа необходимост, е казал Оскар Уайлд. Доста повече от 100 години, след като великият ирландски писател, драматург и поет е пожелал лукса, в България от ден на ден расте броят на жените, които се омъжват по любов. Защото силната половина не може да им предложи нищо друго. Дори и нещата от първа необходимост.
За разлика от жизнеутвърждаващите проучвания на родните агенции, които ката ден ни казват как, макар и пълзейки, макар бавно и мъчително, излизаме от кризата и аха-аха ще го усетим по джоба си, Световната банка и "Отворено общество" направо ни натикаха в канавката. Според поредния им анализ две трети от домакинствата у нас едва свързват двата края и затова се лишават от храна и лекарства, а всеки пети българин пропуска хранене. Няма изгледи и скоро да започне да намалява безработицата, защото все още хората, които са останали без работа, са повече от тези, които са си намерили.
Но и да работим, файдата не е голяма, защото според едно друго, този път германско, изследване, заплащането на труда у нас е най-ниското в ЕС. При това в пъти. Плащат ни по някакви си около 6,20 лева на час. Така може да се окаже, че работещият нашенец получава по-малко дори и от европееца, който е на социални помощи. В същото време една българска агенция оптимистично вещае, че за година средната заплата щяла да се вдигне с почти 100 лева и да стане 780 лева. Ха! Германците са ни надценили, защото дори и тези бъдещи евентуални 780 лева означават по по-малко от 6 лева на час. А и в случая предпочитаме да вярваме на джоба си, отколкото на заблудените германци. Интересно, кой ли ги е заблудил? Някой трябва да им е подал тези 3,10 евро (или близо 6,20 лв.) на час. Защото, ако е така, то средната заплата в момента трябва да е около 1100 лева (6,20 лева х 8 часа = 49,6 лева х 22 работни дни е приблизително равно на 1100 лева).
Като стана дума кой какво и на кого подава, се сещаме за националната статистика, която вчера отчете бум на износа за ЕС и трети страни. Какво обаче изнасяме - предимно суровини. Изнасяме кожи, внасяме кожени якета. Изнасяме дървен материал, внасяме мебели. Изнасяме плат, внасяме дрехи. Изнасяме малини, внасяме сладолед с малини. Такива работи изнасяме и внасяме. Затова и заплатите ни са като социални помощи.
И все повече българки ще се задоволяват само с любов по необходимост.