Лицето на омразата

САЩ разшириха обхвата на санкциите срещу Русия, гласи поредната световна новина номер 1. По иначе "миловидното" лице на американския президент, както милозливо го определят някои сериозни коментатори, този път зад мъчителния опит да придобие свиреп израз, бе изписана май единствено безнадеждност. Използвам точно този израз, защото след такъв героичен напън, който без съмнение ще хвърли в смут най-малкото американските делови среди, Обама очевидно не си дава сметка в колко неудобно разкрачено положение постави и европейските си партньори.
Картината напомняше наложената от романите представа за величието, завършило печално, на индианския вожд Татанка Йотанка с неговото прословуто и ултракатегорично "Аз Казах!" В излиянията на американската администрация долавяме още и типичния сюжет от каубойските филми, в които героят първо стреля, после гледа победоносно, а накрая за награда към него се примъква Мадам от салууна, почти влюбена в него - което си е бита кауза.
А бедният ЕС, послушен, обуздан в поривите си да се самоизгради като фактор, при това водещ и от световен мащаб, просто грабна партитурите на вашингтонския композитор и неуверено запя като нестроен хор от разножанрови певци. Поде все същия куплет на омразата, станал с годините вече традиционен като познание от хрониките на отминали години.
Това, което все пак ясно се видя, е умерената реакция на ЕС вместо възприемането на безпардонния тон на Вашингтон. Тя се изрази в санкционна, но тясно фрагментирана присъда на "справедливата международна общност" срещу Русия. Очевидно в Европа нямат особено желание да се приобщят към "победите на демокрацията", мечтани западно от океана. Още повече, че в контекста на украинската драма същата тази общност прояви видима разнопосочност. Всъщност единственият силно ръкопляскащ и вживяващ се почти до сълзи се оказа кликата около новоизбрания президент на Украйна Петро Порошенко, "обеденителя на нацията". Човекът, който е откровено made in USA и ако не възпроизвежда натрапваната политика като скачен съд, просто пада зад борда. Което той всъщност няма да избегне в близко бъдеще, най-малкото заради врящото гърне на битката между него и другите - също така проамерикански олигарси, жадуващи да поставят икономиката и ресурсите на страната под свой контрол.  
Москва остана спокойна и лаконична: "Санкциите ще имат ефекта на бумеранг"! На Европа също й предстои да осъзнае най-накрая това.