Лейди Макбет или майка Тереза

Днес е Осми март. Той е най-слабо засегнат от инфлацията на празнуваните дати. Наред с цветята, подаръците и поклоните нека се подсетим, че този ден напомня и за предрешената участ от едно вековно подценяване. В света на имитациите, в който живеем, повечето календарни напомняния на символични добродетели предизвикват рутината на досаден скептицизъм. Ден на това, ден на друго. Отнякъде научих, че от 2007 г. имало и ден на безопасното пресичане на кръстовища. Нищо укорително, но нищо и романтично.
Ала днешната празнична дата е друга. Дори и да приемем, че отразява програмирана почит към всички жени. Какъв парадокс! Всякакви шегички към тях вървят паралелно с всекидневно преклонение към чар, без който сме нищо! Затова ден на жената би следвало да бъде всеки ден. Един епизод от вече позабравения филм "Ухание на жена". Когато колежанският спътник на Ал Пачино пита защо само за жени говори, той троснато отговаря: "Че за какво друго?!" В този случай се сещаме не само за митичната красавица Елена, чиято хубост Омир преднамерено не описва, но и за майките ни. Блез Паскал бе написал някога, че ако извивката на носа на Клеопатра би имала друга форма, световната история би взела друг курс. Преувеличено, но буди размисли. Може и да е така, но ние невинаги срещаме жени с обаянието на тази египтянка, а всички приемаме, че ако не беше една или друга жена, нашият жизнен път би бил друг - за добро или лошо. Като полюсите лейди Макбет и Майка Тереза.
Романтична литературна баналност обяснява, че зад всичките триумфи на велики мъже стои вдъхновяващата тръпка на ласкава жена. Дори и респект към нея. Наполеон ужасно е ревнувал Жозефин и вероятно е имал основания. Пушкин загива заради лекомислената Наталия Гончарова. Твърди се, че гигантът Линкълн се е побоявал от агресивната си жена. Но страданията са и обратни. Понякога Дездемона може да удуши Отело. Често представителките на нежния пол са по мъжествени от мъжете, каквото и да означава това. Изисканите съпруги на декабристите заминават от бляскавия Петербург в сибирските рудници при мъжете си. Но има и обратна зависимост - кой е вдъхновил Сирма войвода или Райна княгиня? А Екатерина Каравелова, Султана Рачо Петрова, Маргарет Тачър и Беназир Бхуто? Значи има своеобразно тайнство в равноправието. Фактът, че в щата Уайоминг жените в Америка са имали право да гласуват още през XIX в., а в България - чак от 1938 г., още не натежава позитивно за политическия проспект на тези жени, но е предпоставка за него.
Осми март възниква и като идея за социална справедливост, този път между половете. Тя е продължение и разширение на принципите и методите на модерната демокрация. Много забележителни жени - дейци на движението за граждански права, имат не по-малък принос в политическата история на модерната демокрация. Това е дългият път от суфражистките - борци за избирателни права за жените, до съвременния феминизъм. Първа жена пилот, първа жена министър, първа жена нобелист - да, срещаме и първото възхищение. Това обаче също свидетелства за преднамерена нагласа за вторичност, след като прави впечатление. Еманципаторските тенденции в световната общественост нарастват още в началото на миналия век. Но нещо от инерцията остава. Все още битува условието, че за да направи кариера една жена, следва да покаже, че може много повече от съответния мъж. Нека напомня, че от времената на Савската царица, на римските матрони и кралица Елизабет Първа, жените са имали влияние и власт само селективно, събитийно и обикновено - чрез подвластните им мъже. Но това бе изключение, а не правило. Това са опорните точки на борбата за равни политически права, условно завършила успешно чак между двете световни войни.
Колкото и да пишем за обаянието и вай-вече за влиянието на гените от миналото, те винаги са засенчени от гъстия смог на предубеждения, снизхождения и юридически гарантирани ограничения. Въпреки Клеопатра и Мария Кюри. В същото време гордостта на един народ винаги е имала и женски образ. Ние приемаме като травма унижението, че Иван Шишман праща сестра си в султански харем, почти равна на падането на Търново, Видин и Никопол. Защото от времето на прадедите ни жените са свързвани със святост. И защото сравняваме този акт с достолепието и финеса на нашите средновековни царици.
Затова в този ден да не мислим само за красавици. Нито за показните знаци на декларирана любов. Едно цвете понякога е по-вълнуващо от скъпа вещ. Стига да е израз на любов и възхита, от които жените винаги изпитват томителна потребност. Ние мислим най-вече за майките си. Може да не са най-хубавите, най-умните, дори не и най-добрите - но за тях употребяваме думата Единствена. А също нека напомним, че майка и Родина имат едно местоимение - "Тя"!